Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Тъкмо „Мангуста“ убеди неохотния Президиум да прати ракетите. Димка започваше да подозира, че в международната политика агресивността е саморазрушителна.

Прочете достатъчно. Върна се в залата на Президиума, отиде бързо при Хрушчов и му подаде листовете.

— Телевизионното обръщение на Кенеди — каза той достатъчно високо, та да го чуят всички. — Копие, предоставено предварително от САЩ.

Хрушчов грабна листовете и започна да чете. Залата утихна. Нямаше смисъл да говорят, преди да разберат съдържанието на документа.

Хрушчов четеше бавно официалния абстрактен език. От време на време сумтеше презрително или пръхтеше изненадано. Докато напредваше в страниците, Димка усети, че настроението му се изменя от тревожност в облекчение.

След няколко минути той остави последната страница. Не казваше нищо, мислеше. Най-сетне вдигна поглед. Докато оглеждаше колегите си около масата, по грубоватото му селско лице се разля усмивка.

— Другари, спасихме Куба!

Както обикновено, Джаки разпитваше Джордж за любовния му живот.

— Излизаш ли с някоя?

— Току-що скъсах с Норин.

— Току-що ли? Че това беше преди шест месеца.

— О… май да.

Джаки беше сготвила пържено пиле с бамя и панирани царевични крокети, които наричаше кученца. Това беше любимото му блюдо като момче. Днес, на двадесет и седем, предпочиташе говеждо алангле със салата или паста с миден сос. Освен това обикновено вечеряше в осем, а не в шест. Но продължаваше да се тъпче и не казваше на майка си нищо от това. Предпочиташе да не разваля удоволствието, което й доставяше това, че го храни.

Джаки седеше срещу него на кухненската маса, както винаги.

— Как е Мария Самърс? Толкова е мила.

Джордж се помъчи да не се свие. Загубил беше Мария заради друг мъж.

— Мария има сериозен приятел.

— О? Кой е той?

— Не знам.

Джаки издаде някакъв звук на раздразнение.

— Не попита ли?

— Попитах, естествено. Не поиска да ми каже.

— Защо не?

Джордж сви рамене.

— Значи е женен — убедено рече майка му.

— Мамо, не е възможно да знаеш това — възрази Джордж, но имаше страшното подозрение, че може и да е права.

— Обикновено момичетата се хвалят с мъжа, с когото излизат. Мълчат ли, значи се срамуват.

— Може да има друга причина.

— Например?

Джордж не можа да измисли в момента друга причина.

— Може да е някой, с когото работи — продължи Джаки. — Искрено се надявам дядо й, проповедникът, да не разбере.

Джордж се досети за друга възможност.

— Може да е бял.

— Женен и бял, обзалагам се. Как изглежда началникът на пресслужбата, Пиер Селинджър?

— Дружелюбен човек, на тридесетина години, с хубави френски дрехи, малко пълен. Женен е и чувам, че има нещо със секретарката си, та не съм сигурен, че има време за още една приятелка.

— Може, ако е французин.

Джордж се усмихна.

— Ти срещала ли си някога французин?

— Не, но те имат репутация.

— А на негрите репутацията им е, че са мързеливи.

— Прав си, не трябва да говоря така. Хората са отделни личности.

— Винаги така си ме учила.

Джордж не мислеше единствено за разговора. Новината за ракетите в Куба се пазеше в тайна от американския народ вече цяла седмица, но Предстоеше да се разкрие. През тази седмица в тесния кръг хора, които бяха наясно, се водеха усилени спорове, но се реши малко. Като се върна назад, Джордж осъзна, че когато за пръв път научи за ракетите, малко подцени това. Мислеше главно за предстоящите междинни избори и отражението им върху кампанията за гражданските права. За миг даже искаше Америка да нанесе ответен удар. Едва по-късно схвана истината: че гражданските права вече няма да са важни и няма да има повече избори, ако избухне ядрена война.

Джаки смени темата:

— Главният готвач в работата ми има прекрасна дъщеря.

— Така ли?

— Синди Бел.

— Синди от какво е съкратено, от Синдърела ли?

— От Лусинда. Тази година завърши Джорджтаунския университет.

„Джорджтаун“ беше квартал на Вашингтон, но малцина от чернокожото мнозинство в града учеха в престижния университет.

— Бяла ли е?

— Не.

— Тогава трябва да е умна.

— Много.

— Католичка? — Джорджтаунският университет беше йезуитско учебно заведение.

— Нищо им няма на католиците — рече Джаки малко предизвикателно. Тя самата посещаваше Евангелистката църква Ветил, но беше широко скроена. — И католиците вярват в Бог.

— Но католиците не вярват в противозачатъчните средства.