Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Нямах този късмет — отвърна Джордж.

Момичето се разсмя и отмина.

Мария отвори вратата и той влезе отново вътре.

— Наистина трябва да се връщам на работа — каза той.

— Знам. Дойде да ме видиш в разгара на Кубинската криза. Никога няма да го забравя.

Внезапно Джордж осъзна нещо.

— Гласът! По телефона.

— Позна ли го?

Той беше изумен.

— Имаш връзка с Дейв Пауърс?

Смая се, когато Мария се разсмя с глас.

— Моля те! — рече тя.

Веднага разбра колко невероятно беше. Дейв, личният асистент на президента, беше грозноват мъж на петдесетина години, който още носеше шапка. Беше немислимо той да покори сърцето на една красива и жизнена млада жена.

След миг Джордж разбра с кого Мария има връзка.

— О, Боже — продума той и зяпна. Беше изумен от това, което току-що разбра.

Мария нищо не каза.

— Ти спиш с президента Кенеди — удивено рече той.

— Моля те, не казвай! Ако го направиш, той ще ме изостави. Обещай ми, моля те!

— Обещавам — отговори Джордж.

За пръв път в живота си на зрял човек Димка беше направил нещо наистина, безспорно и срамно грешно.

Не беше женен за Нина, но тя очакваше той да й бъде верен и допускаше, че и тя му е вярна. Затова нямаше съмнение, че е предал доверието й, като е прекарал нощта с Наталия.

Мислил беше, че това е последната нощ в живота му, но се оказа, че не е така и оправданието му се струваше слабо.

Не беше имал сношение с Наталия, но и това беше противно извинение. Онова, което направиха, беше по-интимно и изпълнено с любов от обикновения секс. Димка се чувстваше жалък и виновен. Никога не се беше възприемал като лъжлив, нечестен и незаслужаващ доверие.

Приятелят му Валентин навярно бодро би продължил връзката и с двете жени, докато го спипат. Димка дори не се замисляше за тази възможност. Чувстваше се достатъчно зле и след една нощ изневяра: не беше възможно да го прави редовно. Накрая щеше да се хвърли в Москва река.

Трябваше или да каже на Нина, или да скъса с нея, или и двете. Не можеше да живее с такава чудовищна измама. Но установи, че го е страх. Беше абсурдно. Та той беше Дмитрий Илич Дворкин, изпълнител на неприятни задачи за Хрушчов — някои го мразеха, мнозина се бояха от него. Как можеше да се страхува от едно момиче? Но се страхуваше.

Ами Наталия?

Имаше да я пита сто неща. Искаше да знае какво изпитва към съпруга си. Димка не знаеше нищо за него, освен името му — Ник. Развеждаха ли се? И ако беше така, имаше ли разпадането на брака им нещо общо с Димка? Най-важното, виждаше ли Наталия някаква роля за Димка в бъдещето си?

Продължаваше да я вижда из Кремъл, но нямаха възможност да останат насаме. Президиумът заседава три пъти във вторник — сутринта, следобед и вечерта — а сътрудниците бяха още по-заети в почивките. Всеки път, когато Димка погледнеше Наталия, тя му се струваше все по-прекрасна. Той все още носеше костюма, с който пренощува, както и всички мъже, но Наталия се беше преоблякла в тъмносиня рокля с подходящо сако и изглеждаше едновременно авторитетна и съблазнителна. На Димка му беше трудно да се съсредоточи по време на заседанията, макар задачата да беше предотвратяването на Трета световна война. Гледаше я, припомняше си какво правеха един с друг и отклоняваше смутено очи; след минута обаче отново я зяпваше.

Но ходът на работата беше толкова наситен, че Димка не можеше да поговори с нея лично дори за няколко секунди.

Хрушчов се прибра да спи в собственото си легло късно през нощта във вторник, затова всички останали направиха същото. Първата работа на Димка в сряда беше да съобщи на Хрушчов добрата новина — току-що пратена от сестра му от Куба — че Александровск е пристанал невредим в Ла Исабела. Остатъкът от деня беше също толкова натоварен. Непрестанно се срещаше с Наталия, но и двамата не можеха да отделят минута.

През това време Димка си задаваше въпроси. Какво според него означаваше нощта на понеделника? Какво искаше той в бъдеще? Ако оцелееха до края на седмицата, искаше ли той да прекара остатъка от дните си с Наталия или с Нина, или с нито една от тях?

В четвъртък вече отчаяно се нуждаеше от някои отговори. Ирационално настояваше, че не иска да загине в ядрената война, без да е решил това.

Имаше среща с Нина тази вечер — щяха да ходят на кино с Валентин и Анна. Ако можеше да се измъкне от Кремъл и да иде на срещата, какво щеше да каже на Нина?

Сутрешното заседание на Президиума обикновено започваше в десет, затова сътрудниците се събираха неофициално в осем в зала „Нина Онилова“. В четвъртък сутринта Димка имаше да представи на останалите ново предложение от Хрушчов. Освен това се надяваше на личен разговор с Наталия. Тъкмо щеше да я заговори, когато се появи Евгений Филипов с ранните издания на европейските вестници.