Джон Апдайк: Заека се завръща

Той скрива отпуснатата си устна зад бирата и Хари почуква по бара за още едно дайкири. Старият се намества по-близо:

— Виж, Хари, прости ми, че те питам, ако не искаш да говориш за това, но как сте в леглото? Там всичко е наред, нали?

— Не — отговаря той бавно, с пренебрежение към тази проява на любопитство. — Не бих казал, че всичко е наред. Кажи ми за мама. Скоро получавала ли е от онези пристъпи на задух?

— Не и толкова тежки, че да ме събуди. С тези нови зелени хапчета спи като бебе. Това ново лекарство е цяло чудо, трябва да призная, че след още десет години единственият начин да ни уморят, ще е да ни обгазяват до смърт. Хитлер е имал добра идея. Знаеш, вече няма луди: просто им даваш да си пийнат по едно хапче сутрин и вечер и стават умни като Айнщайн. Значи, не би казал, че всичко е наред, това ли да разбирам?

— Ами, честно казано, никога не сме били страхотни, татко. Понякога пада ли? Мама?

— Може и да пада понякога през деня и да не ми казва. Повтарям й, непрекъснато й повтарям да лежи в леглото и да зяпа телевизора. Но тя си има някаква теория, че колкото по-дълго време може да се оправя сама, толкова по-дълго ще може да стои извън леглото. Смятам, че трябва да се погрижи за себе си, да се подложи на дълбоко замразяване, а след година-две сигурно ще измислят някакво лекарство, с което да я оправят, все едно като че ли е била болна от обикновен грип. Това вече е възможно с онези кортизони, но докторите ни казват, че не се знае дали страничните ефекти няма да се окажат по-лоши. Нали се сещаш — лудост. Според мен трябва да рискува, и без това вече почти лекуват рак, а и с тези трансплантации много скоро ще могат да ни подменят всички вътрешности.

Старият решава, че говори прекалено много и се отпуска назад, втренчен в празната си чаша, в която пяната спада, но не пропуска да допълни, сякаш за да обобщи:

— Ужасно е.

Когато Хари не отговаря, той казва:

— Господи, как мрази, че няма сили.

Ромът започва да действа. На Заека вече не му е студено, на сърцето му започва да става леко. Въздухът вътре изглежда по-тънък, очите му се приспособяват към тъмнината. Пита:

— Как е с акъла? Нали не искаш да кажеш, че трябва да й дават хапчета за лудост?

— Честно, няма да те лъжа, Хари, съзнанието й е ясно като сълза, когато успява да намери правилните думи. Но както казвам, напоследък е потисната от тази история с Дженис. Много би й помогнало, Господи, наистина мразя да те занимавам, но това е самата истина, много би й помогнало, ако двамата с Дженис намерите време да наминете довечера. Като не ви вижда често, и фантазията й се развинтва. Знам, че обещахте за неделя за рождения й ден, но ако погледнеш на нещата по този начин: представи си я прикована към леглото в компанията на идиотската телевизия и куп злобни женски, една седмица ще ти се стори като цяла година. Ако можете да дойдете някоя вечер до края на седмицата, да доведеш и Дженис, за да я види Мери…

— Бих искал, татко. Знаеш това.

— Знам, Господи, знам. Знам повече, отколкото си мислиш. Ти си точно във възрастта, за да разбираш, че твоят старец не е глупакът, за който винаги си го смятал.

— Проблемът е, че Дженис работи в офиса до десет-единайсет почти всяка вечер и не искам да оставям хлапето само вкъщи. Всъщност, най-добре да се връщам да не би нещо да е станало.

Да не би къщата да е изгоряла. Да не би някой луд да се е нанесъл. Във вестниците непрекъснато пишат за такива неща. Забелязва по лицето на баща си едно подозрително потрепване на ъгълчетата на устните, измитите му очи се присвиват и помръкват, подозренията на стареца се потвърждават. На Заека му причернява. Любопитен дърт пръч. Дженис: на кого му е притрябвала тая кранта? Влюбена в собствения си баща, залепена за него. Откакто започна да замества във фирмата, беше доволна като ученичка, и през повечето вечери това лято се връща чак след вечеря. Хари вечеря пред телевизора, завива Нелсън сам и я чака да влети цъфтяща и разговорлива, никога не я е виждал толкова енергична, по начин, който стопляше сърцето му. Дразни се, че баща му се опитва да му насади подозрения за Дженис, и му го връща по най-гадния начин — Мама:

— Този ваш лекар, споменавал ли е за старчески дом?

Съзнанието на възрастния мъж бавно превключва обратно към собствената му жена. На Хари му минава една мисъл, една искрица, както когато колелата на влака минават през спойката на релсите — дали майка му някога е причинила това на баща му? Дали го е мамила? Всичкото това ровичкане в сексуалния му живот намеква за някакъв опит. Трудно може да си го представи, не само с кого, но и кога, та тя винаги си беше вкъщи и откакто се помни никой не им идваше на гости, освен метача и свидетелите на Йехова. Въпреки това мисълта го възбужда така, както от клюката на баща му го побиват тръпки; разкрива нови възможности. Баща му казва: