Джон Апдайк - Заека се укроти

— Хари! — извиква тя, повдигайки вестника. — По дяволите.

Звукът от течащия душ се процежда в кухнята:

— Защо Нелсън е толкова нервен, по дяволите?

Пру, която сигурно знае отговора, не го казва, и Дженис, след като попива разлятото кафе с хартиена салфетка, която й подава, казва:

— Под напрежение е. Светът на колите е много по-конкурентен, отколкото преди десет години, и Нелсън върши всичко сам. Няма си Чарли, зад когото да се крие като тебе.

— Можеше да задържи Чарли, но не пожела. Чарли искаше да остане на половин ден — казва той, но никой не му отговаря, освен Рой, който го поглежда и казва:

— Дядо изглежда нелепо.

— Добър речник — Хари поздравява Пру.

— Не знае какво точно означава, чува подобни думи по телевизията — отговаря му тя, отмятайки коса от челото си с мил жест с двете ръце, който е придобила заедно с прическата.

Кухнята е боядисана във воднисто морскосиньо, студен цвят, който изглеждаше по-изтънчен на каталога с цветовете, който двамата с Дженис разглеждаха преди четири години, когато пребоядисваха. Тогава се чудеше как ще изглежда, но Дженис смяташе, че ще бъде весело и леко предизвикателно като самото купуване на апартамент. Дори хладилникът и пластмасовите плотове са в този цвят и само като погледнеше цялата кухня с онези същества и цветя от миди, които Дженис беше натрупала по рафтовете към антрето, у него се надигаше паника и почваше да се задъхва. Един от кошмарите му е да сънува, че е под вода. Най-обикновено мръсно бяло като у семейство Голд отсреща не би било толкова потискащо. Той си взима чашата с кафе и поничката и останалата част от „Нюз Прес“ във всекидневната и се настанява на дивана до кръглата стъклена масичка, тъй като Джуди е седнала на ракитения стол пред телевизора. Снимките на първата страница са на Доналд Тръмп (мъжки зов: най-горещия на годината), карикатурата на гримасничещото слънце, което изстисква облаците (валежи 33% под средното, най-сухата година от 1927 насам) и кмета на Форт Майър, Уилбър Смит, който изглежда като дългокосо хлапе, по-младо дори от Нелсън. Цитирано е изказването му, че неотдавнашното арестуване на футболната звезда Дион Сандърс за обида и побой над полицейски служител може отчасти да се дължи на неуправляемата тълпа, която се била насъбрала да наблюдава инцидента. Има статия за годишния правителствен доклад за автомобилите, където бяха поместени и потребителски оплаквания: в сивото каре, където пише „Най-доброто“, под четирите категории — леки автомобили, седани, пикапи и миниванове, няма тойоти. Усеща малко болезнено мушване в стомаха.

— Хари, трябва да хапнеш нещо стабилно за закуска — провиква се Дженис, — щом ще играеш голф до обяд. Доктор Морис ти каза, че кафето на гладно е най-вредно за високото кръвно.

— Ако нещо ми вдига кръвното — провиква се той обратно, — то е, когато жените непрекъснато ми казват какво да ям. — Отхапва от застоялата поничка и захарта се посипва по хартията и полепва по тъмночервените ревери на феодалния му халат.

Дженис се обръща към Пру:

— Мислила ли си за диетата на Нелсън? Изглежда все едно не яде нищо.

— Никога не е ял много — отговаря Пру. — Сигурно Рой му е наследил капризния вкус.

Джуди е открила сред всички канали на кабелната телевизия някакъв стар филм за Ласи и Хари се премества в края на дивана, за да може да гледа. Колито побутна заспалото в купа сено момче и го отвежда у дома по един прашен път към лилавия шотландски залез. Музиката се надига като болка в гърлото; Хари глупаво се усмихва на Джуди през сълзи. Очите й, които се бяха изплакали по-рано, са сухи. Ласи не е част от детското й минало, изгубено завинаги.

Когато бучката в гърлото му изчезва, той й казва:

— Трябва да отида да играя голф, Джуди. Мислиш ли, че ще се справиш с тия откачени?

Тя го изучава сериозно, неуверена, че се шегува:

— Мисля, че да.

— Те са добри хора — казва той несигурно. — Искаш ли да ветроходстваме някой ден?

— Какво значи ветроходстване?

— Плаване с малка лодка. Ще тръгнем от някой хотелски плаж в Делион. Те са само за гости на хотела, но аз познавам човека, който ги дава под наем. Играя голф с баща му.

Очите й не помръдват от лицето му:

— Правил ли си го някога, дядо? Ветроходството?

— Естествено. Няколко пъти.

Всъщност само един, но пък беше блестящ урок. Със Синди Мъркет, облечена в черен бански, от който косъмчетата между краката й се подаваха. Гърдите й се полюшваха в малките черни чашки на сутиена. Вятърът ги теглеше, водата плискаше, слънцето мълчаливо жареше кожата им, двамата бяха сами и полуголи.