Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

Безрезултатно, както и в случая с Демона на Максуел. Или Едипа не можеше да осъществи контакт с него, или Дриблет не съществуваше.

От библиотеките тя успя да научи само историята на създаването на Тристеро, и нищо повече. Според събраните там данни, организацията не могла да надживее борбата за независимост на Нидерландия. За да узнае останалото, Едипа трябваше да подходи от гледната точка на Турн и Таксис. Това криеше опасности и според Емъри Борц като че ли преминаваше в някаква сложна игра-главоблъсканица. Той например поддържаше теорията за огледалния образ, тоест че всеки период на несигурност за Турн и Таксис дава своето отражение върху организацията-призрак Тристеро. Същото, смяташе той, се отнася и до загадката — защо всяващото ужас име е излязло наяве в печатен вид за първи път едва в средата на ХVІІ век? Как е превъзмогнал своята лична съпротива авторът на каламбура „този Тристеро dies irae“? Как е попаднал в по-ранното издание-фолиант половината ватикански куплет с пропуснатия стих, цитиращ името Тристеро? Откъде се е взела смелостта да бъде посочен, та дори и само с намек, конкурентът на Турн и Таксис? Борц бе уверен, че в организацията Тристеро сигурно е настъпила сериозна криза, която й е попречила да отмъсти. Може би същата, поради която се въздържали да вземат живота на доктор Блоб.

Но защо бе необходимо Борц да разлиства обикновените думи тъй пищно, в такива необичайни рози, под които в благоуханния червен здрач невидима се прокрадваше мрачната история? Когато в 1628 година умира Леонард ІІ Франсис, граф на Турн и Таксис, съпругата му Александрина де Рие-Варакс го наследява като министър на пощите, но мястото й на тази длъжност така и не бива признато официално. През 1645 година тя се оттегля. Действителната върховна власт в монопола остава без определен притежател до 1650 година, когато следващият наследник от мъжки пол, Ламорал ІІ Клод Франсоа поема управлението. Междувременно в Брюксел и Антверпен излизат наяве признаци на упадък. Монополът на империята в тази сфера е нарушаван от местни частни пощенски служби тъй упорито и системно, че двата града закриват представителствата на Турн и Таксис.

Как ли са реагирали на това от Тристеро, любопитстваше Борц. Може би допускат някоя войнствено настроена фракция в организацията да обяви, че най-после е настъпил великият решителен момент, и да отправи призив за овладяване на положението със сила, докато врагът е уязвим. Но консервативното крило вероятно настоява да действат само в опозиция, както е функционирала организацията Тристеро през всичките тези седемдесет години. Сигурно има и неколцина пророци, издигнали се над конкретните нужди на своето време, способни да мислят в исторически аспект. Поне един от тях е достатъчно прозорлив, за да предвиди края на Тридесетгодишната война, Вестфалския мирен договор, разпадането на Свещената Римска империя и неизбежния упадък, който ще доведе до сепаратизъм.

— Той прилича на Кърк Дъглас 74 74 Кърк Дъглас (1916–2020) — известен американски киноактьор, играл главната роля във филма „Спартак“ (1960) на режисьора Стенли Кубрик. Спечелил популярност с пресъздаването на буйни, груби и неуправляеми герои — „Шампион“ (1949) и „Лошият и красавицата“ (1953). В 1996 г. получава почетната награда на Американската Филмова академия. — ентусиазирано възкликна Борц. — С меч на кръста. А името му ще да е нещо мъжествено, юнашко, да речем Конрад. Срещата става в задната стая на някой хан, жени в селски блузи разнасят халби, всички са пияни, крещят. Изведнъж Конрад скача върху една маса. Тълпата замлъква. „Спасението на Европа — започва Конрад — зависи от възможностите за обмяна на сведения, нали така? Срещу нас са стотици неуправляеми и завистливи немски принцове. Те заговорничат, контразаговорничат, воюват помежду си и пропиляват мощта на империята в безполезни крамоли и раздори. Но онзи, който контролира съобщителните връзки между всички тези принцове, ще бъде техен господар. След време тази съобщителна мрежа ще може да обедини целия континент. И така, предлагам да влезем в коалиция с нашия стар неприятел Турн и Таксис…“ Викове: „Не! Никога! Изхвърлете предателя!“ Прекъснати най-после от кръчмарката, влюбена в Конрад млада възходяща звезда, която халосва с халбата най-разпаления му опонент и го просва на земята. — „Обединени, нашите две организации ще бъдат непобедими — продължава Конрад. — Ще отказваме да извършваме услуги на онези, които не признават върховната власт на императора. Без наше позволение никой няма да може да придвижва войски, да обработва земята си или да прави каквото и да е. Ако някой принц опита да създаде собствена куриерска служба, ще я унищожим. Ние, които толкова дълго сме били обезнаследени, ще станем наследници на Европа!“ Продължителни бурни аплодисменти.