Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

Тя се върна с колата в Сан Нарцисо да прегледа още веднъж списъка с авоарите на Инвърарити. Както и предполагаше, целият търговски комплекс (включващ „Антикварни книги Запф“ и магазин „Свастика“) бе собственост на Пиърс Инвърарити. Дори не само той, но и театър „Цистерната“.

Е, добре, помисли Едипа и, с усещането за празнота в стомаха, напрегнато закрачи из стаята, очаквайки скоро да настъпи нещо ужасно. Добре! Това е неизбежно, нали? Всеки път, който води към Тристеро, може да бъде проследен обратно до наследството на Инвърарити. Дори Емъри Борц с неговия екземпляр от „Пътешествията“ на Блоб (купен също от книжарницата на Запф, в нея нямаше и капка съмнение, че такъв ще бъде отговорът му, ако го попита) сега преподава в колежа „Сан Нарцисо“, на който покойният бе завещал значителна сума.

А какво означава това? Че Борц, заедно с Мецгър, Коен, Дриблет, Котекс, татуираният моряк от Сан Франциско и пощальоните на С.М.Е.Т., които бе видяла — всички те са протежета на Пиърс Инвърарити. Купени от него? Или верни приятели, които вършат това безвъзмездно, за развлечение, изпитват удоволствие от участието си в някакъв грандиозен трик, нагласен от него само за да я обърка или тероризира, или за нейното духовно усъвършенстване?

Промени името си на Майлс, Дийн, Серж и/или Ленард, миличка, посъветва тя своето отражение в огледалото на следобедния полумрак. Те и без това ще го нарекат параноя. Те! Изглежда, без помощта на ЛСД или други индолови алкалоиди наистина си попаднала на неподозирано богат и наситен сън, на организация, посредством която хикс на брой американци предано кореспондират помежду си, докато същевременно предоставят на официалната държавна пощенска мрежа своите лъжи, шаблонни известия и скучни саморазобличения в духовна нищета, вероятно дори на една истинска алтернатива на безизходицата и апатичното отчуждение от живота, измъчващи всички твои познати сънародници, а също и теб самата, скъпа. А може би халюцинираш. Или срещу теб е организиран разточително заплетен и сложен заговор, включващ действия, като например фалшифициране на пощенски марки и стари книги, непрекъснато наблюдение на всяко твое движение, разпръскването из целия Сан Франциско на рисунки на пощенски рог, подкуп на библиотечни служители, наемане на професионални актьори и какво ли не още, известно единствено на Пиърс Инвърарити. И всичко това финансирано от наследството по начин, много прикрит или необикновено сложен за твоя съвършено чужд на юридическата практика мозък (нищо че играеш ролята на съизпълнителка), толкова объркан, че несъмнено е нещо повече от обикновена шега. Или целият този заговор е плод на фантазията ти и следователно откачаш Едипа, време ти е за лудницата.

Сега вече, най-после признала съществуването им, Едипа можеше да каже: това са алтернативите. Четири симетрични предположения. Нито едно от тях не я привличаше, но Едипа търсеше известно облекчение в надеждата, че само е душевно болна и просто това е всичко. Същата нощ тя бодърства с часове, тъй вцепенена, че дори не помисли за алкохол. Приучваше се да диша във вакуум. Защото, ей Богу, наистина бе попаднала във вакуум. Нямаше кой да й помогне. Нито един човек на този свят. Всеки беше или наркоман, или побъркан, вероятен неприятел или покойник.

Започнаха да я измъчват стари пломби. По цели нощи гледаше втренчено в тавана, оцветен от розовото сияние на небето. Други нощи спеше като упоена по осемнайсет часа, пробуждаше се изтощена и с усилия успяваше да стане на крака. По време на разговорите с новия адвокат по наследството, енергичен приказлив възрастен човек, вниманието й за броени секунди отскачаше в хиляди противоположни посоки и в повечето случаи, вместо да каже нещо, тя хихикаше нервно. През неопределени периоди от време я връхлитаха на вълни пристъпи на гадене с продължителност от пет до десет минути, измъчваха я жестоко и отминаваха, сякаш нищо не е било. А също и главоболие, кошмари, менструални болки. Веднъж отскочи с колата до Лос Анжелос, избра наслуки от телефонния указател номера и адреса на една гинеколожка, посети я и сподели предположението си, че е бременна. Уговориха ден и час за преглед. Едипа се представи за Грейс Борц и не отиде на уречената консултация.

Толкова сдържан допреди време, сега Чингис Коен като че ли през ден изнамираше нови неща: индекс в един стар каталог „Цумщайн“; смътен спомен на негов приятел (член на Кралското филателно дружество) за пощенски рог със сурдинка, зърнат в каталога на състоялата се през 1923 година в Дрезден разпродажба; машинописен текст, изпратен му от друг приятел от Ню Йорк. По всяка вероятност това бе преводът на една статия от книжката за 1865 година от знаменитата поредица „Библиотека на марколюбителя“, издавана от Жан-Батист Моан 76 76 Bibliotheque des Timbrophiles ( фр. ) — „Библиотека на марколюбителя“ Жан-Батист Моан (1833–1908) — белгийски филателист, издавал първите филателистки каталози. . Статията, напомняща донякъде по стил историческите драми от колекцията на Борц, описваше страшния разкол сред редовете на Тристеро по време на Френската революция. Според неотдавна открития и дешифриран дневник на граф Раул Антоан дьо Вузие, маркиз на Турн и Таксис, част от членовете на Тристеро изобщо не се примирили с разпадането на Свещената Римска империя и смятали, че революцията е само някакво временно умопомрачение. Чувствайки се задължени да помогнат на своите събратя-аристократи от Турн и Таксис да превъзмогнат кризата, те решили да изяснят дали фамилията е заинтересована от евентуална парична субсидия. Тази тяхна постъпка внесла ужасно разцепление в Тристеро. На проведената по-късно конференция в Милано споровете бушували цяла седмица, били създадени доживотни вражди и разделяни фамилии, била пролята и кръв. В края на краищата предложената резолюция за финансово подпомагане на Турн и Таксис не била утвърдена. Приемайки това като окончателна присъда над самите тях, консервативно настроените членове скъсали с Тристеро. „ По този начин — превзето завършваше статията — организацията навлязла в полусянката на историческото затъмнение. От битката при Аустерлиц 77 77 Битката при Аустерлиц — решаващата битка в Първата австрийска кампания от 1805 г. против третата антинаполеоновска коалиция, създадена от европейските държави. Сражението влиза в историята като „битката на тримата императори“, тъй като против император Наполеон Бонапарт в тази битка се сражават армиите на още двама императори — австрийския Франц II и руския Александър I. Битката завършва с победа на Наполеон. до революционните сътресения през 1848 година, Тристеро влачела жалко, общо взето инертно съществувание, почти напълно лишена от патронажа на аристокрацията и деградирала дотам, че пренасяла кореспонденцията на анархисти или получавала само периферни ангажименти — в Германия във връзка със злополучното Франкфуртско Национално Събрание 78 78 През 1848–1849 г. във Франкфурт на Майн заседава общогерманското Национално събрание, обявено за първия общогермански демократично избран парламент, който в края на март 1849 г. приема новата конституция на Германия. След седмица пруският крал Фридрих Вилхелм IV отхвърля предложената му от Националното събрание императорска корона. Така германското обединение и конституция биват провалени. , на барикадите в Будапеща 79 79 Т.е. народното въстание в Пеща в 1848 г. , може би дори сред часовникарите от Юра 80 80 В швейцарския кантон Юра е съсредоточено часовникарството. , които подготвяла за идването на М. Бакунин 81 81 Михаил Александрович Бакунин (1814–1876) — руски революционер, теоретик на анархизма, един от идеолозите на народничеството. Основоположник на анархосиндикализма. Създава в Женева (1868) Алианс на социалистическата демокрация. . Мнозинството от членовете на организацията обаче избягали през 1849 — 1850 година в Америка, където понастоящем несъмнено предоставят своите услуги на онези, които искат да угасят пламъка на революцията.“