Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

Тя му описа накратко положението. Докато Едипа говореше, Фалопян мълчеше, а изражението му постепенно ставаше все по-непроницаемо. Това я разтревожи. За да го поразмърда малко, тя добави:

— Изненадана съм, че вашето дружество не използва също тази мрежа.

— Да не би да сме някоя нелегална организация? — общо взето спокойно отвърна той с въпрос. — Или отхвърлени от обществото?

— Изобщо нямах предвид това…

— По всяка вероятност още не сме влезли в контакт с тях — продължи Фалопян. — Или пък те не са предложили своите услуги. А също напълно възможно е да използваме С.М.Е.Т., но тайно. — После, заедно с обгърналата целия бар електронна музика: — Впрочем на всичко това може да бъде погледнато и от друг ъгъл. — Едипа предусети какво ще й каже той и неволно започна да поскърцва със зъби. Нервна привичка, която бе възприела през последните няколко дни. — Просто така, между другото, да ти е идвало наум, че някой май те заблуждава, насочва те по лъжлива следа, а? Че всичко това е номер, вероятно нагласен от Инвърарити преди неговата смърт?

Беше го допускала. Но подобно на мисълта, че един ден ще трябва да умре, Едипа упорито отказваше да погледне на този вариант трезво или да го приема за нещо друго, освен случайност.

— Не — отвърна тя. — Това е абсурдно.

Фалопян я наблюдаваше с поглед, в който се четеше благоразположение и симпатия.

— Трябва наистина да обмислиш всичко — тихо каза той. — Първо отбележи неоспоримите факти, като например този, че си достатъчно интелигентна. Но запиши също и нещата, които са просто вероятности, предположения. И тогава виж какво се получава. Поне това направи.

— Продължавай — хладно настави тя. — Поне това. А после? Какво друго?

Усмивка озари лицето на Майк Фалопян. Той навярно опитваше да спаси онова, което беззвучно се рушеше и чиято мрежа от невидими пукнатини бавно се разпростираше помежду им.

— Не се нервирай, моля те.

— Да проверя отново източниците на информация, а? — с пресилено любезна настойчивост продължи Едипа. — Това ли искаш? — Фалопян замълча. Тя стана и се запита не е ли разчорлена, няма ли вид на изоставена истеричка, не прилича ли разговорът им отстрани на скандал. — Майк, знаех, че и ти ще бъдеш по-различен отпреди, защото в последно време всички променят своето отношение към мен. Обаче никой не бе стигал дотам, че да ме намрази.

— Аз да те мразя! — с усмивка поклати глава Майк.

— Ако имаш нужда от фашистки ленти за ръкав или от още оръжие, потърси при Уинтроп Тримейн, до магистралата. Магазин „Свастика“. Кажи, че аз те пращам.

— Благодаря, вече ходихме при него.

Тя тръгна и го остави да седи, нагласен в своя псевдокубински костюм, загледан в пода, очакващ завръщането на компаньонките му.

А нейните източници на информация? Едипа наистина избягваше да си задава този въпрос. Един ден доста развълнуван й позвъни Чингис Коен и я помоли да го посети, за да види нещо, което току-що бил получил по пощата, официалната поща. Оказа се, че това е стара американска марка, на която бяха изобразени пощенският рог със сурдинката, обърнатият по гръб язовец и надписът: Съюз на Мълчаливите Емисари на Тристеро .

— Ето значи какво се крие зад тези инициали — въздъхна Едипа. — Откъде я намерихте?

— Прати ми я един приятел от Сан Франциско — отвърна Коен, прелиствайки опърпан филателен каталог. Както обикновено Едипа не го попита за името и адреса. — Странно. Той ми каза, че не е могъл да открие марката в каталога. А тук я има. Вижте в притурката.

В самото начало на каталога бе залепено едно листче. Марката, обозначена с номер 163L1, беше възпроизведена под названието „Тристеро — Бърза поща, Сан Франциско, Калифорния“ и бе отбелязано, че мястото й би трябвало да бъде в раздела „Местни емисии“ между номер 139 (Пощенска станция на Трето Авеню, Ню Йорк) и номер 140 (Федерална поща, също от Ню Йорк). Връхлетяна от някакво интуитивно прозрение, Едипа веднага прелисти назад до форзаца и там видя етикета на „Антикварни книги Запф“.

— Естествено — заоправдава се Коен. — Веднъж, когато вие бяхте на север, ние двамата с господин Мецгър уговорихме среща в книжарницата на Запф. Това е специализиран каталог за американски марки на фирмата „Скот“, който аз общо взето не ползвам и не следя, защото съм специализиран в европейските и колониалните. Но ми стана толкова любопитно, че…

— Естествено — прие Едипа. Всеки можеше да е залепил притурката.