Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Но те не успели да спрат разпадането на империята — отбеляза Едипа.

— Значи борбата между екстремисткото и консервативното крило води до безизходно положение — уклончиво поясни Борц. — Като добри момчета, Конрад и неговата малобройна група пророци опитват да изгладят противоречията, но докато смогнат отново да възстановят реда в организацията, всички вече са уморени, с империята е свършено, Турн и Таксис не искат и да чуят за споразумение.

А с края на Свещената Римска империя законовите основания за съществуването на Турн и Таксис изчезват завинаги сред останалите бляскави илюзии и прекрасни заблуди. Перспективите за разцвет на параноята нарастват неимоверно много. Ако организацията Тристеро успява да запази съществуването си поне отчасти в тайна, ако Турн и Таксис губят ясна представа кой е техният противник или докъде се простира неговото влияние, в такъв случай мнозинството от тях неизбежно започват да вярват в нещо силно наподобяващо слепия механичен антибог на скървхамитите. Каквото и да е това нещо, то може да убива техните куриери, да затрупва с камъни пътищата, допълнително да създава нови конкурентни компании на местна почва, а по-късно дори и държавни пощенски монополи, да разпокъсва тяхната империя. Това е призракът на тяхното време, който ще бие шута на Турн и Таксис.

Но през следващия век и половина, колкото повече биват разкривани действителните измерения и светския характер на организацията Тристеро, толкова повече затихва тази параноя. Власт, могъщество, всеобща информираност и публичност, неумолима злоба — атрибути на онова, което е смятано за исторически принцип, дух на времето — биват насочени към вече реално съществуващия враг. До такава степен, щото в 1795 година дори получава гласност предположението, че организацията Тристеро е инсценирала цялата Френска революция единствено като претекст за обнародването на Възванието от 9 -тифример 75 75 Фример (21 ноември — 20 декември) — третият месец от френския републикански календар, действащ през периода 1793–1805 г. , година ІІІ, постановяващо края на пощенския монопол на Турн и Таксис във Франция и Ниските земи.

— Кой е изказал такова предположение? Къде прочетохте това? — попита Едипа.

— Все някой — отвърна Борц. — А може би греша.

Тя не настоя за по-смислено обяснение. Вече започваше да изпитва нежелание да изяснява или разкрива каквото и да е. Не попита например Чингис Коен дали неговата експертна комисия в крайна сметка е дала мнение за марките, които им бе изпратил. Ако отидеше в старческия дом „Вечерно убежище“ да поговори с възрастния господин Тот за неговия дядо, ще й кажат, че и той също е умрял, Едипа бе уверена в това. Знаеше, че трябва да влезе във връзка с „К. да Ебавадо“, издателството, публикувало съмнителната редакция на „Трагедията на куриера“ в джобен формат, обаче не го направи и дори не прояви интерес дали Борц е писал. И най-неприятното: тя бе просто готова на всичко, само за да избегне какъвто и да е разговор за Рандолф Дриблет. Винаги когато идваше познатата й от помена абсолвентка, Едипа намираше повод да напусне компанията. Чувстваше, че върши предателство спрямо Дриблет и самата себе си. Но остави нещата така, от страх разкритието й да не стигне отвъд определена граница. За да не стане по-голямо от нея и да я погълне. Когато веднъж Борц й предложи да покани Д’Амико, който преподавал в Нюйоркския университет, тя отвърна „не“ много прибързано и прекалено нервно. Борц не заговори повече за това, а и Едипа, разбира се, не му напомни.

Ала една вечер пак отиде в „Простор“, неспокойна, самотна, скептично настроена. Там завари Майк Фалопян, обрасъл с двуседмична брада, натъкмен с маслиновозелена риза, омачкани камуфлажни панталони и куртка, без шапка. Заобиколен от млади жени, Майк пиеше коктейли с шампанско и гръмко разпяваше мръсни песни. Когато забеляза Едипа, той се усмихна широко и със знак я покани на своята маса.

— Изглеждаш много гот — подхвърли тя. — Сякаш с нещо много важно си зает. Сигурно обучаваш бунтовници някъде високо в планините. — Момичетата, вкопчени в достъпните за тях части от тялото на Фалопян, насочиха враждебни погледи към Едипа.

— Това е революционна тайна — с усмивка отметна ръце нагоре Майк и се измъкна от две компаньонки. — А сега изчезвайте! Всички! Искам да говоря с нея. — Когато момичетата изприпкаха някъде встрани, той обърна към Едипа взор, в който се долавяше съчувствие, раздразнение, а може би и нещо еротично. — Докъде стигна издирването?