Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

— Дали пък Тристеро не е опитвал да открие филиал в Англия? — изказа предположението Борц няколко дни по-късно.

Едипа нямаше представа.

— Но защо са пощадили такъв нетърпим досадник като Диоклециан Блоб? — попита тя.

— Плямпало като него личи от пет километра — поясни Борц. — Дори на студа, дори ако мозъкът ти е размътен от ярост и жажда за кръв. Ако искам някаква информация да стигне до Англия, за да разчисти пътя ми и да подготви страната за установяването ми там, едва ли ще намеря по-подходящ от него. По онова време всяка промяна на установеното положение е била добре дошла за Тристеро. Ето например в Англия кралят е бил на път да загуби главата си. С други думи, лесна работа!

След като събрал чувалите с пощата, главатарят на разбойниците смъкнал Блоб от колата и се обърнал към него на безупречен английски: „Месер, вие станахте свидетел на гнева на Тристеро. Знайте, че ние не сме хора без милост. Съобщете на своя крал и на парламента за това, което извършихме тук. Кажете им, че ние побеждаваме. И никакви бури или битки, кръвожадни зверове или безлюдието на пустинята, нито пък дори безчестните узурпатори на онова, което по закон ни принадлежи, нищо не може да възпре нашите куриери.“ Разбойниците оставили двамата англичани и кесиите им непокътнати и изчезнали в сумрачните планини, сред плющенето на своите наметала, напомнящи черни пиратски платна.

Блоб започнал да разпитва за организацията Тристеро, но почти навсякъде се сблъсквал с мълчание. Все пак успял да събере някои откъслечни сведения. Същото направи и Едипа, през следващите дни. От невзрачните филателистки списания предоставени й от Чингис Коен, от някаква двусмислена обяснителна бележка към „Възходът на Нидерландската република“ от Мотли 68 68 Джон Лотръп Мотли (1814–1877) — американски историк и дипломат. Въпросната книга е издадена в 1856 г. , от датиращ отпреди осемдесет години памфлет за корените на съвременния анархизъм, от друг един експонат от витрината на Борц — томче проповеди с автор Августин Блоб, брат на Диоклециан Блоб — плюс първоначалните данни, получени от Борц, тя успя да състави следната картина на възникването на организацията:

Предвождани от протестантския принц Вилхелм Орански 69 69 Вилхелм І Орански (1533–1584) — граф на Насау, водач на антииспанската нидерландска дворянска опозиция и нидерландското въстание срещу испанците, което поставя началото на 80-годишната война и довежда до формалната независимост на Обединените провинции през 1648 година. Убит от испански агент. , от девет години северните провинции на Нидерландия 70 70 Тоест историческата Нидерландия — в средните векове област в Северозападна Европа, състояща се от 17 провинции и включваща сегашна Белгия и Холандия. Арена на Нидерландската революция. воюват за независимост от католическа Испания и от властта на императора на католическата Свещена Римска Империя. В края на декември 1577 година принц Орански, де факто господар на Нидерландия, триумфално влиза в Брюксел, поканен там от Комитета на Осемнайсетте — хунта на фанатизирани калвинисти, според които контролираните от привилегированите класи Генерални щати 71 71 Генерални щати — от 1463 г. висше съсловно-представително учреждение в историческа Нидерландия. В съвременна Холандия — националният парламент. вече не представляват интересите на квалифицираните занаятчии и са загубили всякаква връзка с народа. Комитетът основава нещо като Брюкселска комуна, установява контрол върху дейността на полицията, диктува всички решения на Генералните щати и сваля много хора от ръководните им постове в Брюксел. След потърпевшите е Леонард І, барон на Таксис, член на тайния имперски съвет и барон на Бойзинген, наследствен Велик Магистър на пощите в Ниските земи 72 72 Така са наричали Белгия и Холандия през средновековието. и притежател на монопола на Турн и Таксис. Той бива сменен от Ян Хинкарт, владетел на Оайн, верен приближен на принц Орански. В този момент на сцената се появява основоположникът: Ернандо Хоакин де Тристеро и Калавера, човек умопобъркан или може би истински бунтовник, а според някои, просто изкусен мошеник. Тристеро твърди, че е братовчед на Ян Хинкарт от испанския клон на фамилията и по право господар на Оайн — законен наследник на всички притежания на Ян Хинкарт, включително и на неотдавна получения пост Велик Магистър.

От 1578 година до март 1585 година, когато имперският пълководец Алесандро Фарнезе 73 73 Алесандро Фарнезе (1545–1592) — херцог на Парма и Пиаченца (1586–1592) и губернатор на Испанска Нидерландия (1578 — 1592). Най-известен е с успешната си военна кампания (1578–1592) срещу Холандската революция, когато превзема главните южни градове (понастоящем Белгия) и ги връща под контрола на католическа Испания. превзема Брюксел, на практика Тристеро води нещо като партизанска война срещу братовчед си — ако Хинкарт изобщо е негов братовчед. Почти никой не помага на Тристеро, защото той е испанец. През тези години животът му бива изложен на всевъзможни опасности отвсякъде. Въпреки това, макар и безуспешно, Тристеро четири пъти опитва да премахне Магистъра на пощите на Вилхелм Орански.