Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

През изминалите години Едипа бе запомнила Хесус, защото той бе видял у Пиърс онова, което тя не бе доловила. Все едно бе станал неин безполов съперник. Сега, отпивайки гъстото поизстинало кафе, сварено от юкатекото в пръстен кафеник на задната горелка на печката, заслушана в съзаклятническите приказки на Хесус, тя помисли, че ако не е била внушената му от чудото Пиърс увереност, анархистът Хесус Арабал сигурно би зарязал своя ЦРУ и както всички останали в крайна сметка би преминал към конформисткото мнозинство от поддръжници на управляващата Институционална Революционна Партия и съответно необходимостта да живее в изгнание би отпаднала.

Подобно на Максуеловия демон, мъртвият беше свързващото звено в едно съвпадение. Без него нито тя, нито Хесус биха се озовали тъкмо там, тъкмо в този момент. Това бе достатъчно ясен знак, едно закодирано предупреждение. А какво бе случайно тази вечер? Погледът й внезапно падна върху навит на руло много стар брой от анархосиндикалисткия вестник „Рехенерасион“ 58 58 Regeneracion ( исп. ) — Възраждане. с дата от 1904 година. До печата нямаше пощенска марка, а само ръкописно изображение на пощенския рог.

— Продължават да пристигат — поясни Арабал. — В пощата ли са ги забавяли толкова много? Дали не съм абониран на мястото на някой умрял член? Наистина ли пътуват от шестдесет години? Излишни въпроси. Аз съм само един най-обикновен редник. Хората от по-високите нива вероятно имат своите основания.

Едипа отнесе тази мисъл със себе си навън, обратно в нощта.

На градския плаж, часове след затварянето на увеселителните игри и сергиите за пица, тя се размина безпрепятствено с призрачна тълпа бавно крачещи гамени, които дори не я закачиха. Върху тънките им черни якета, с конци, които на оскъдната лунна светлина изглеждаха сребърни, бе извезан пощенският рог. Всички бяха пушили, смъркали или инжектирали наркотици и сигурно изобщо не я забелязаха.

В един ярко осветен и задимен от цигари автобус, пълен с морни негри, тръгнали за нощни смени по целия град, на облегалката пред нея тя забеляза надраскан пощенския рог и надписа ПРАС. За разлика от СМЕТ обаче, някой си бе направил труда да поясни с молив: Пощенският Рог Анатемосва Съперника.

Някъде близо до Филмор тя откри символа в една обществена пералня, на бележка прикрепена с кабарче върху дъската за обяви, сред другите листчета с телефонни номера на предлагащи услугите си гладачки и приходящи бавачки. Ако ти е известно какво означава това , гласеше бележката, знаеш къде да намериш още. Едипа бе обгърната от плътна воня на белина, възнасяща се нагоре като дим от тамян. Бясно пухтяха и плискаха перални машини. Освен Едипа нямаше никого. Флуоресцентните лампи сякаш пищяха: Белота! Белота! На белотата бе посветено всичко, което докосваше тяхната светлина. Кварталът бе негърски. Толкова ли бе посветен Рогът, чак дотук ли бе проникнал? Би ли я Анатемосал Рогът, ако попита? Но кого да попита?

Цяла нощ в автобусите транзисторни радиоприемници бълваха песни от дъното на шлагерната класация, които никой нямаше да запее, и скоро щяха да изчезнат безследно като музика и текст, все едно несъществували. Опитвайки да чуе една от тези песни, въпреки смущенията от автобусния двигател, млада мексиканка тананикаше заедно с радиото, сякаш възнамеряваше да запомни навеки мелодията, и върху замъгления от дъха й прозорец рисуваше с нокът пощенски рогове и сърца.

На летището Едипа, внезапно изпаднала в състояние на невидимост, известно време наблюдава и подслушва каре покерджии. Играчът, който губеше постоянно, вписваше старателно и четливо всяка загубена сума в счетоводно тефтерче, украсено отвътре с изрисувани пощенски рогове.

— Момчета, достигам 99,375% средна възвръщаемост на вложените средства — сподели той. Останалите, очевидно непознати, отправиха погледи към него, някои равнодушни, други отегчени. — Вече двайсет и три години съм на червено — продължи той с измъчена усмивка. — И все тази нищожна частица от процента не ми дава да приключа поне без загуба. Двайсет и три години! Защо ли не се откажа?

Никой не му отвърна.

В една от тоалетните имаше обява, носеща инициалите ACDC, в случая означаващи сдружението „Апология на Смъртта в Днешния Свят“ 59 59 Общоприетото изписване е AC/DC — жаргонно обозначение за бисексуалност, а в електромеханиката: прав ток/променлив ток (alternative current / direct current). , придружени от номер на пощенска кутия и пощенски рог. Веднъж месечно те избирали някоя жертва измежду добропорядъчните, невинните, непорочните, социално интегрираните и добре устроените, малтретирали го сексуално и после извършвали жертвоприношение с него. Едипа не преписа номера.