Томас Пинчон - Обявяването на лот № 49

В парка Голдън Гейт тя попадна на група наредени в кръг деца по нощници, които й обясниха, че били отишли там насън. Обаче между този сън и будуването нямало абсолютно никаква разлика, тъй като сутрин те се чувствали уморени, сякаш не били мигвали цяла нощ. Когато майките им смятали, че децата играят навън, те всъщност се гушели из килерите на съседните къщи, по площадки в короните на дърветата, в прикътани сред живите плетове гнезденца, и спели, наваксвали тези часове. За тях нощта не таеше никакъв ужас. В средата на кръга гореше въображаем огън и на тях не им трябваше нищо друго, освен собственото им ненарушимо колективно чувство. Знаеха за пощенския рог, но не и за играта с тебеширените квадрати, които Едипа бе видяла на тротоара. Използвали само една картинка и то само при скачане на въже, обясни някакво момиченце: стъпваш последователно върху примката, фунията и сурдинката, а в това време другарчето ти пее:

— Искаш да кажеш Турн и Таксис?

Никога не били чували да се пее така. Продължиха да греят ръце на невидимия огън. За да им отмъсти, Едипа престана да вярва в тяхното съществуване.

В някаква долнопробна мексиканска денонощна гостилница близо до 24 -таулица тя срещна част от своето минало в лицето на Хесус Арабал, който седеше в ъгъла под телевизора и разсеяно бъркаше с кокоша кълка в паница мътна супа.

— Здравейте — извика той на Едипа. — Вие не бяхте ли онази дама от Масатлан? — После й направи знак да седне.

— Помните всичко, Хесус — отбеляза Едипа. — Дори и туристите. Какво става с вашето ЦРУ? — Което съвсем не означаваше всеизвестното управление, а една тайна мексиканска анархистка организация, известна под названието Център за Революционен Устрем, водеща своето начало още от времето на братята Флорес Магон 55 55 В 1900 г. знаменитите мексикански революционери-анархисти братята Енрике, Рикардо и Хесус Флорес Магон основават групата „Възраждане“. Най-известен от тях Рикардо (1873–1922) става виден деец на мексиканската революция, в много отношения опиращ се на идеите на Михаил Бакунин. , а впоследствие краткотрайно свързана с името на Сапата 56 56 Емилиано Сапата (1879–1919) — мексикански революционер и реформатор в областта на селското стопанство. Ръководител (заедно с Панчо Вия) на въоръжената борба през 1911–1916 г. .

— Нали виждате. В изгнание е. — С широк размах показа заведението. Той беше съсобственик на гостилницата, заедно с един индианец юкатеко 57 57 Юкатеко — жител на полуостров Юкатан, щат Мексико. , който продължаваше да вярва в Революцията. Тяхната Революция. — А вие? Още ли сте с онзи гринго, дето си пилееше парите по вас? Олигархът! Чудото!

— Той почина.

— Ах, горкичкият!

С Хесус Арабал се бяха запознали на плажа, където, според предварително разгласената от него информация, бе назначен антиправителствен митинг. Никой не бе дошъл. Тогава Арабал заговори Инвърарити, врага, когото — за да остане верен на своите убеждения — би трябвало да опознае. Поради пълното безразличие, което обикновено демонстрираше при случаите на каквото и да е съприкосновение с нечия враждебност, Пиърс не пожела да влиза в спор с Арабал и изигра ролята на богат противен гринго толкова добре, че Едипа забеляза как без никакъв тихоокеански бриз кожата по ръцете на анархиста настръхна. Когато Пиърс отиде да плува в прибоя, Арабал я попита дали приятелят й наистина е такъв, дали не е шпионин или пък го взема на подбив. Едипа не разбра въпроса му.

— Знаете ли какво е чудо? Не онова, което е твърдял Бакунин, а проникването на чужд свят в нашия. По-голямата част от времето ние водим мирно съвместно съществувание, но когато влезем в контакт, настъпва катаклизъм. Подобно на църквата, която ненавиждаме, ние, анархистите, също вярваме в наличието на един друг свят. Там революциите избухват спонтанно, без вождове, а душевната дарба за единомислие дава възможност на масите да работят задружно, без усилия, автоматично, тъй както функционира човешкият организъм. И все пак, сеньора, ако някога действително бъде създаден такъв идеален свят, аз също ще трябва да извикам: Чудо! Анархистко чудо! Каквото е вашият приятел. Той е съвършеният, абсолютният пример на онова, срещу което ние водим неотклонна борба. В Мексико привилегированият винаги, макар и не напълно, изкупва греховете си, защото е един от народа и нищо свръхестествено няма в него. Но вашият приятел, освен ако не се шегува, направо ме вцепенява, тъй както някой индианец би изпаднал в ужас, ако пред него внезапно изникне Богородица.