Станислав Говорухин - Великата криминална революция

Ако Горбачов и Рижков толкова обичаха властта и толкова се бореха за нея, колкото я обичат и се борят днешните властници, нима не биха се досетили за простото решение да купуват хранителни продукти не за двадесет, а за стоте процента от печалбата от износа? Ами те биха затрупали страната с продукти!

Та ето ви ги всичките тайни на Гайдаровото „изобилие“.

Уверен съм, че ако попитам Егор Тимурович заради какво народът е длъжен да понася такива лишения, той ще ми отговори: заради щастието на децата.

Да, обичат го те този похват: „Но затова пък нашите деца…“ Спомням си, така говореха и прадедите им. И създаваха концлагери за децата на враговете на народа.

Отново пристигна познатият ни граф П. Всяка наша среща започва с неговото възклицание: „Е, Станислав Сергеевич, един сюжет точно за вас…“

Този път графът идваше от Швейцария. Беше на почивка там през трите новогодишни дни. В богатия швейцарски курорт в най-скъпите вили и хотели тази година почивали хора от Русия. „Не можете да си представите само как се държат! — възбудено разказваше Сергей Сергеевич. — Разкарват се с ролс-ройси и купуват всичко! Всичко най-скъпо. Немците и французите ги гледат със завист…“

Смая ме графът! Та такива разкази не са вече нещо ново за нас. Нека по-добре си зададем въпроса за чия сметка си пълнят гушите руските новобогаташи?

За сметка на нашите деца! Същите, които уж щели да живеят щастливо.

Според мен руските новобогаташи, когато тръгват да се развличат в чужбина, не мъкнат доларите си в чували през митницата. Изтеглят си ги от сметките в чуждестранните банки.

И колко ли са парите на руските граждани в чужбина? Тоест, какви са (поне приблизително) ограбените от Русия суми?

Едни експерти казват двадесет, други — четиридесет.

Милиарди долари!

Ежегодно!

Като слушаме такива предположения, смешно е да си спомняме цифрите на финансовата помощ, която се мъчим да измолим от Запада. Непрекъснато кънтят цифрите: 8 милиарда, 2,5 милиарда…

Достатъчно е да се поизтръскат десетина големи мошеници — и ето ти двойно повече.

Но нима никой не е предприемал сериозни опити да изясни този въпрос?

Предприемали са.

Същият този Гайдар е предприемал.

В ръцете ми е един любопитен документ: информация за резултатите от работата на Специалната комисия на Генералната прокуратура.

Чета: на 2 февруари 1992 година Гайдар е подписал споразумение с американската частна детективска фирма „Крол асошиейтс“. Детективите е трябвало да проверят сметките на частни лица и предприятия в чужбина. Или по-просто казано — да намерят откраднатите от народа пари. През март на фирмата „Крол“ са били изплатени като аванс милион и половина долара.

Цитирам справката:

„Комисията така и не успя да открие резултатите от работата на фирмата «Крол» нито в правозащитните органи, нито при правителството.“ 3 3 Тази справчица е изгоряла заедно с други полезни документи на 4 октомври в зданието на Върховния съвет (един екземпляр остана у мен обаче). Кой знае защо, огънят, възникнал от избухването на танковите снаряди, е започнал точно от етажа, на който се намираше архивът на парламента. И както става известно сега, пожарникарите не са бързали много. Разрешили са им да се качат там едва на 5 октомври. — Б.авт.

Я гледай ти! От държавния джоб могат да се измъкнат милион и половина долара и изобщо да не се отчетат. Ама и американските детективи си ги бива — взели парите и се изпарили.

Но, разбира се, не всичко е толкова просто. Милион и половина долара и за американците са много пари. Целият обем на работата на фирмата „Крол“ е 50 милиона. Американците се отнесли добросъвестно към тази поръчка. Детективите си свършили работата — надникнали в сметките, открили фамилиите и сложили списъка на бюрото на Гайдар.

Добре си представям неговото лице, когато е видял кои са фамилиите в този списък! Представям си колко дълбоко е скътал този убийствен документ. И как, след като въздъхнал, отново се е заловил за работа.

Да воюва за щастието на нашите деца.

Да, забравих! Забравих да добавя, че Гайдар, разбира се, не би замислил никога подобна подлост срещу своите другари. Говори се, че е търсел парите на партията.

Търсили са парите на партията, пък намерили себе си!

За да не си помисли читателят, че тази глава е посветена изключително на Гайдар, ще цитирам следния документ:

13 февруари 1991 година

До министър-председателя В. Павлов.