Станислав Говорухин - Великата криминална революция

Честни бизнесмени останаха, но с всеки изминал ден редовете им редеят. Държавата не ги обича. Чиновниците ги ненавиждат — обикалят кабинетите, все нещо крънкат, а вълшебната думичка не се решават да кажат…

В този обзор не говорим за тях. Говорим за мошениците.

Видя ли на екрана лъщящото лице на бившия премиер, веднага изключвам телевизора. Днес този човек отново е на седлото. Как ли се радват дейците на изкуството и интелигентните дамички. Миличкият! Каква ерудиция! Колко аргументирано спори!

— Какво, Иван Иванович — обръща се той към телевизионния си опонент, — да не би да искате всичко да е както преди, при комунистите?

Сякаш тъкмо той (примерният комунист, заместник-редакторът на вестник „Правда“, а по-късно заместник-редактор на списание „Комунист“) е свалил ненавистния режим, а не ние с вас.

— Погледнете, Иван Иванович — продължава той, — всичко има по магазините. Скъпо е, но има.

Ама че загадка! Производството спада, народът се пропива, страната се разпада, а стоките са все повече и повече.

Но я да погледнем внимателно: що за изобилие е това?

Да се приближим, към която и да е търговска будка. По-добре да е с някого от санитарната инспекция — така обяснението ще е по-квалифицирано.

Всичко, изложено на витрината, е негодно за употреба. Тези стоки са предназначени за страните от третия свят — за народи, за които не ни е жал. Соковете, водата, бисквитите са с изтекъл срок на годност, бонбоните са изсъхнали от старост, а цигарите са действително вредни за здравето. В този случай поне не ни лъжат — на кутиите е написано „Пушенето е вредно“. Срокът на действие на антиникотиновата съставка отдавна е преминал.

И то поне тези щуротии да се внасяха в страната на безценица. Къде ти — скъпо и прескъпо. Нали вече ви давах пример какво ни струваха 18 тона дъвка? Точно 18 камаза.

Излиза така, че ние, купувачите, плащаме два пъти пакетчето дъвка. Първия път сме го платили, когато се строеше Камският автомобилен завод. Цялата страна се беше напънала тогава, помните ли?

Но да оставим будките и да влезем в магазин с хубави стоки. Не съм специалист по такива магазини, но съм влизал един-два пъти. Веднъж в един хотел видях във фоайето много такива магазинчета. Погледнах цените и занемях. Риза — 400 долара (половин милион рубли). Лятно костюмче — хиляда и петстотин — две хиляди. Попитах момичетата: „Чужденците купуват ли ги?“ — „Ами! Не, разбира се“. Пита се тогава: за кого докарват тези стоки?

За себе си!

Не е ли това върхът на цинизма: да ограбиш страната, да ограбиш населението и с натрупаните пари да си докараш стоки! Мебели, санитарна техника, дрехи, медикаменти, автомобили. На мерцедесите вече се наситиха, сега, казват, ролс-ройсите много се търсели.

Скътал съм една справчица — специално за Гайдар. Нека си я окачи над бюрото.

„През последните четири години потреблението на месо е намаляло с 14 процента, на млечни продукти — с 25 процента, на риба — с 24 процента…“ (вестник „Монд дипломатик“).

Ето и още една от тайните на „изобилието“.

Ако стане чудо и в Русия дойде на власт едно честно правителство, ако то действително поведе война с мошениците и сложи край на разграбването на страната, „изобилието“ ще изчезне само за един ден.

Впрочем то и така ще изчезне.

Щом разграбят окончателно страната — и „изобилието“ ще свърши. Това е азбучна истина.

А засега нашите прогресисти крещят на опонентите си с тържествуващ глас: „Какво приказвате! В магазините има всичко. Ех, скъпо е, но има!“.

Да, има. За сметка на децата.

Това, което изразходваме сега, вече не ни принадлежи. То принадлежи на нашите деца и внуци. Тях ще оставим с гол задник и гладни. Или образно казано — родителят пияница, като отишъл на оня свят, оставил на чадата си голите стени на жилището; изнесени са дори мебелите, а на вратата вече чука лихварят и настоява да му се върне дългът.

Ще оставим децата си без гори, без руда, без нефт, без високи технологии, без наука, с празни складове и съвсем ометени хамбари и отгоре на всичко те ще работят само за да изплащат лихвите по кредитите, които ние сме вземали. Кредитите, потънали в бездънна яма. Попитах Николай Иванович Рижков каква част от получените от износа средства предишното ръководство е изразходвало за хранителни продукти. Отговори ми, че двадесет процента. Останалата част е отивала за закупуване на високи технологии, заводи, стругове, прибори за научни изследвания, медикаменти… И само двадесет процента са били поглъщани и пускани в клозета (зле е казано, разбира се, но точно). А сега пускаме там всичките сто процента. Да не говорим пък за явния грабеж.