Станислав Говорухин - Великата криминална революция

Вашите предложения за реформа на ценообразуването са абсолютно неприемливи, тъй като понижават рязко жизненото равнище на населението в Русия.

Правителството на СССР по това време, за да изравни търсенето и предлагането, беше замислило да надуе цените. С един-два процента!

Борис Николаевич размахваше дълго след това този документ.

Обираше овации.

Колко е различен обаче стремящият се към власт човек от човека, докопал се до властта!

Наскоро ми донесоха статията на английския икономист Джон Рос. Изгълтах я на един дъх — като детектив. А после я препрочетох още няколко пъти.

Руският читател непременно трябва да се запознае с основните твърдения на това изследване.

Годините 1992 и 1993 (периодът на икономическата катастрофа в Русия) станаха най-благоприятните години за страните от Голямата седморка. Инфлационните процеси спаднаха почти до нулата, нарасна инвестиционната активност, намаля безработицата. С цената на какво се плаща това благополучие, вероятно читателят се досеща и без помощта на английския икономист.

Плаща се с Русия.

До такъв извод стига и Джон Рос. И бърза да отбележи: „Тъй като подобно твърдение е взривоопасно (и още как!), принуден съм да го докажа с цифри“.

И го доказва.

Ще избегнем цифрите, но същността на Гайдаровите „реформи“ (в изложението на Джон Рос) е следната:

През последните две години Русия увеличи твърде много износа на енергоносители и метали. При което и едните, и другите се произвеждат все по-малко в страната. Тогава за сметка на какво е нараснал износът? За сметка на рязкото намаляване на обезпечаването им за собствените промишлени отрасли, на повишаването на цените им и на стремителното спадане на промишленото производство в самата Русия. Тук не е нужно да ни се обяснява нищо, виждаме го със собствените си очи — много от предприятията са изцяло закрити.

Износът се е увеличил, а приходите от него са намалели. Естествено — сами си подбихме цените. Сега Западът може да си спести собствените находища на нефт, въглища и метали — те ще бъдат пазени като в банка. Виж, когато секнат запасите на Русия, тогава…

Това е първият стадий на изтичане на капитал. Вторият са крадените пари. Според Джон Рос към Запада всеки месец изтичат до два милиарда долара. Тези пари подпомагат увеличаването на западния капитал, инвестират се в западната промишленост.

И накрая, третият.

През април 1993 година, когато се провеждаше референдумът, страните от Голямата седморка заявиха, че ще предоставят на Русия помощ в размер на 43 милиарда долара. Спомняте ли си? Това широко рекламирано обещание на Запада изигра голяма роля: народът на Русия гласува за Елцин и Гайдаровите реформи. Но „лесно се обещава, мъчно се дава“. Та има дълго да чакаме. В действителност Международният валутен фонд и Световната банка изплатиха на Русия само два милиарда долара!

„Затова твърдението — пише Джон Рос, — че Русия помага на Голямата седморка, а не обратното, не е изявление на екстремистки настроени руски националисти. Това е обективната констатация на факта.“ И по-нататък: „Русия понася чисти щети, и то в много голям мащаб. Русия претърпя най-големия промишлен крах през историята на своето съществувание, фактически това е най-големият крах на промишлена икономика в мирно време, който е ставал някога в историята“.

Та затова на Запада толкова му харесват именно Гайдаровите „реформи“, а не някакви други.

Не Западът помага на Русия, а измъчената, обезкървената страна храни благополучния западен свят Картината е от ясна по-ясна. Разбира се, наличието на огромно количество „Сникърс“ и мерцедеси, на коктейли и отрупани с чуждестранни стоки красиви магазини замъглява малко тази картина. Един неопитен и непрозорлив ум може да възприеме това като подобряване на живота. Но това е фалшива измама само една лъскава обвивка и нищо повече. А вътре — „среден пръст“.

И последният цитат от Джон Рос:

„Накратко казано, в Русия не съществува нито криза на бюджетния дефицит, нито криза на обменния курс на рублата. Кризата е само поради това, че в пълно противоречие с националните си интереси и икономическата логика Русия допусна да се изнесе огромен капитал в един момент, когато самата тя има голям международен дълг и изключителна нужда от ресурси за капиталовложения в собствената си икономика.“