Станислав Говорухин - Великата криминална революция

Господи, а лодките пък за какво са им? Наоколо е степ.

— Какво караш?

— Въздух.

— А нататък?

— Релси.

И това се прави, когато 80 процента от релсите по нашите пътища са износени.

И така нататък. Диалогът е един и същ.

— Какво караш?

— Въздух.

Питаме един вече немлад шофьор:

— Разбираш ли какво става?

Той се смее:

— Ограбваме майка Русия.

— Не ти ли е обидно?

— Е… м…

Досещате се какво отговори той.

По време на фашисткото нашествие, когато е окупирана половината европейска територия на страната, всеки ден на запад отиват ешелони със заграбени ценности. Но тогава се ограбва само част от страната, а сега се разграбва цялата — от край до край!

А драскачите от „прогресивните издания“ ни уверяват: „Няма страшно, винаги се е крадяло…“

Освен това набиват в главите една подла, но добре загнездваща се в мозъците мисъл, че исторически всички първоначални капитали са били натрупвани по нечестен път. И веднага набъркват и Маркс (с неговата теория за първоначалното натрупване), не забравят да напомнят и за старите американски пирати. С една дума, може сега да е нечестно, но виж, после… когато се награбят…

И хората вярват. Макар че едва ли може да се измисли по-подла идея. Абсолютна лъжа! Достатъчно е да си припомним историята на руското предприемачество. И самите популяризатори на тази идея не вярват в нея. Те може и да са подлеци, но не са глупаци.

Я се огледайте наоколо. Кой от познатите ви „летящи нависоко“ далавераджии не държи парите си в западна банка? А това означава, че те вече подпомагат икономиката на друга страна. Кой от тях няма недвижими имоти в чужбина? Кой не е прехвърлил на Запад семейството си — жената и децата си?

Не, капиталите им няма да се върнат никога в страната и няма да участват във възраждането на Русия. А и самият притежател на капиталите вече не е руски гражданин. Той е още тук (тоест тук краде), но инак е вече там. И мнозина от онези, които създаваха идеологията на разграбването на страната, са още тук, но в действителност са вече там. Във всеки случай той си е осигурил някаква база (сметка в банката, жилище или вила, детето му е в американски университет…). Припомнете си един подир друг познатите ви „демократи“, от онези, които най-много крещяха и се биеха в гърдите. Колко от тях са вече заминали или са готови да заминат?…

Запомнете, на тези хора не може да се вярва. Те не свързват съдбата си с Русия. Те не са граждани на Русия, тук те са гости.

Добре би било да се изброят всичките тези бойци и да се посочат поименно. И не че не ни достига смелост. Липсват ни твърди доказателства. Онези, които ги имат и които са длъжни да ги знаят поради службата си, мълчат. Неми са като риби.

Смеят ли да кажат!

Ще дадем само един малък, но много характерен пример. Една извадка от докладната записка на министъра на вътрешните работи Дунаев до Шумейко (Намерил на кого да пише! Точно заради такива докладни го и снеха Дунаев):

„Артьом Тарасов е купил 350 хиляди тона нефт за 23 милиона рубли… Той продал нефта в чужбина за 48 милиона долара… 30 милиона долара е блокирал (тоест внесъл ги е на своя сметка) в Парижката банка…“

Любопитно е да се запознаем с анализа на западните специални служби.

Те са пресметнали, че експортът на един тон руски нефт излиза на западните партньори по 2 долара за подкуп на сътрудниците от министерствата и представителите на администрацията. Сумарно това представлява твърде внушителна сума, която изцяло остава в сметките в чуждестранните банки.

Федералната Агенция (на САЩ) за управление в условията на извънредна обстановка, след анализ на ситуацията с износа на суровини от Русия, прави следния извод:

„В най-близко бъдеще Русия ще бъде принудена да закупува с валута редица видове суровини.“

Твърде бързо разпиляхме сякаш неизчерпаемите си запаси!

Любопитно би било да се надникне и в списъка на износителите на нефт и метали от Русия. Кого ли не ще намерите в него. И благотворителни фондове, и съюзи на театрални дейци, и многобройни студии.

Ето един лиценз, разрешаващ на кинофирмата „Саламаликфилм“ (от Киргизия) да изнесе в Китай хиляда тона електротехническа мед (руска, разбира се!) и около 7 тона алуминий. И то, при положение че собственият им кабелен завод бездейства именно поради липса на мед.

И така нататък — противно е да се ровят тези мръсотии…

Всъщност би трябвало веднага да отбележим, че говорим само за мошениците. От само себе си се разбира, че в Русия са останали още много честни хора. Има честни банки (сигурно има), има честни бизнесмени (трябва да ги има!), все още са останали и производители. Такива, които не търгуват, а поне нещо създават: строят къщи, прокарват пътища, произвеждат стоки. Разбира се, и те нарушават законите поради несъвършенството им, но тук вече претенциите са към законодателите.