Станислав Говорухин: Великата криминална революция

— Колко ще струва водката през 2000 година?

— Три и половина юана.

Днес вицът звучи още по-актуално.

„Търговията“ с Китай все пак се базира на някаква взаимност. Те ни пробутват китайските си боклуци: цигари, запалки, фланелки, обувки, китайска водка, дъвка.

В Читинското областно управление на Министерството на сигурността ми показаха един документ: краснокаменската фирма „Кентавър“ (Читинска област) е сключила с китайския гражданин Ли Цзихун договор (от 15 ноември 1992 година), според който руската страна се задължава да достави 18 камаза срещу 153 хиляди кутии дъвка — 18 тона!

И какво от това? Нормално е. Изобщо принципът на нашите бартерни сделки е следният: най-важното е да се сключи възможно най-неизгодният за Русия договор. Колкото по-нелеп и абсурден е той, толкова по-голяма е сумата на „допълнителния договор“. А тези пари се внасят в чуждестранна банка по сметка на продавача. Колко ли са потънали в чуждестранните банки? В доклада си Руцкой посочва цифрата 17 милиарда долара. Та това е просто смешно! Време е вече да се разбере руският размах — мащабите са съвършено други.

Хотелите с пет звезди в западните столици са претъпкани с руски бизнесмени. Руснаците са по най-луксозните световни курорти. Скъпите къщи в Лондон, Виена, Канада и Щатите се изкупуват от руснаци. В Кипър, Лихтенщайн и на остров Ман за половин година са открити хиляди (!) руски офшорни 2 2 Компании, регистрирани в райони с благоприятно данъчно законодателство, или т.нар. данъчен рай, в повечето случаи бивши английски островни колонии (от англ. offshore — букв. „далеч от сушата“). — Бел.прев. компании. А пък тук става дума за 17 милиарда.

В Берлин собствениците на най-скъпите бижутерийни магазини смятат за необходимо да имат продавачка, която да знае руски език. По-рано най-желаните клиенти на тези бижутери бяха петролните шейхове от Изтока, а сега — руските граждани. Ако им предложат стока, по-евтина от 50 хиляди марки — ще се засегнат…

Моят добър познат граф П. (прадядо му е участвал в заговора срещу Павел I) живее в Париж и покрай работата си е принуден да общува с наши дейци на автобизнеса. Самият Сергей Сергеевич е доста състоятелен, дори богат човек, но не престава да се учудва на разкоша, в който живеят руските новобогаташи. Веднъж идва на гости с ококорени очи:

— Е, Станислав Сергеевич, тази история е само за вас (знае, че се занимавам с престъпността). Вчера бях в клуба на ЛогоВАЗ. Запознаха ме там с един… Пийнахме, разговорихме се. Смая ме, да ви кажа!… Представяте ли си, сочи костюма си и пита: „Знаете ли кой ми го ши?“. Свивам рамене: не е ли все едно? И отговарям — „Не зная“. „Лор!“ — казва той с блеснали очи. „А кой е този Лор?“ „Ама как, та това е най-знаменитият европейски шивач, той шие костюмите на принц Филип…“ Представяте ли си, те докарват тук този шивач, купуват му билет, настаняват го в разкошна вила и той им шие костюмите!

Но да се върнем на границата с Китай.

Селището Забайкалск е в Читинска област. Едно малко, затънало в кал градче. Срещу него е Манджоули (това вече е китайска Манджурия). И тук за година — година и половина израсна приказен град от стъкло и бетон с причудливи фонтани на площадите. Улиците все още не са завършени и калта е до коляно, но вече се откриват ресторанти и магазини (непрекъснато се чува избухването на бомбички и петарди — така китайците празнуват откриването на ново заведение)… Влизаме в току-що открит хотел — кристален четириредов полюлей, висок около 6–7 метра… Навсякъде обяви на руски: „Купуваме руска мед“, „Купуваме…“, „Купуваме…“ Купуваме всичко.

Около града има заградени полета от по няколко хектара и в тях — хиляди белази, камази, трактори, всъдеходи… А това чудовище какво е? Нещо огромно, с невиждани размери, на двадесетина колела. Със защитен цвят е — явно е военно… Моят оператор, опитен човек, обяснява, че е подвижен армейски щаб.

Не е трудно да се повярва. Та нали карат като метални отпадъци торпедни двигатели, съвсем нови снарядни гилзи, сребърно-цинкови акумулатори от подводни лодки, пък и цели подводници, военни кораби и танкове…

На границата сме, в Забайкалск. От Китай в плътен поток се нижат руски камиони — оставили са в Манджоули товара си и бавно преминават обратно. Успяваме да разменим с шофьорите по някоя дума.

— Какво караш?

— Нищо.

— А нататък какво закара?

— Гвоздеи, тел…

— Какво караш?

— Празен съм.

— А нататък?

— Моторни лодки…