Станислав Говорухин - Великата криминална революция

Такава е ситуацията днес, когато са се поразмърдали граничарите. Преди година и половина — две керваните с руски стоки са преминавали в Прибалтика почти открито.

Миналата година Естония зае четвърто място в света по износ на цветни и редки метали. Нека отбележим — без да има в недрата си нито грам руда. Малката страна с порядъчна, предизвикваща съчувствие историческа биография, за две години се е превърнала в професионален прекупвач на крадено.

В Псковския терминал, в огромните хамбари, където се пазят конфискуваните стоки, видяхме планини от медни отпадъци, медна ламарина, медни тръби и слитъци, десетки тонове кобалт, никел, цинк и алуминий. Всичко това се разпродава на търг, терминалът се изчиства, а след две-три седмици отново се напълва до горе. А всъщност граничарите (според собственото им признание) задържат едва три-четири процента от стоките. Останалото заминава контрабандно, с фалшиви документи или със законни лицензи, които правителството щедро издава на търговските фирми.

Видяхме задържан от граничарите съвсем нов хеликоптер (опитвали са да го прехвърлят в Латвия), самолет (пак за там) и дори цял влак — с локомотива и вагоните.

Слава богу, задържали са ги.

А колко не са задържали?

За пръв път видяхме как изглеждат редките метали (също конфискувани при опит да бъдат изнесени зад граница). Галий, цезий, тантал, цирконий, ванадий… Индий на слитъци — метал от платиновата група, наподобява среброто, само че е по-мек и лесно се реже дори с нокът, а ако се стисне с ръка, се разтапя и тече… 170 скъпоценни слитъка!

Мъкнат всичко. Дори радиоактивни изотопи! Един глупчо карал радиоактивен материал под седалката на автомобила си. Какво ли би казала сега жена му?

Най-много ни се искаше да видим загадъчния „червен живак“. Толкова нещо се изприказва за него, толкова се изписа…

Учените от целия свят сега търсят материал, който би позволил да се понижи критичната маса на ядрения материал, та бомбата да не е толкова мощна и да може да се намали до размерите на писалка или табакера.

Може би червеният живак е точно такъв материал? Как ли да го видим?

„От тая стока — колкото щете“ — казаха ни служителите от сигурността. И действително, във всички терминали, във всички складове с конфискувана стока след това се натъквахме на стъклени банки с тежко червеникаво вещество. Лабораторният анализ на съдържанието на банките всеки път е показвал, че това е блъф. В най-добрия случай — обикновен живачен окис. А в най-лошия — тухлен прах.

Учените твърдят, че червен живак не съществува. В природата не може да има течност с плътност 20/20. Обаче има фирми, търгуващи с червен живак и притежаващи лиценз за износа му. Например екатеринбургската фирма „Промекология“.

Загадка.

Между другото е известно, че в живака се разтварят всички метали. Да предположим, че с вас разтворим в живака злато, платина или плутоний и ги изнесем като живак в чужбина. Получателят отделя от живака чрез най-прост анализ тези елементи в чист вид.

Възможно е живакът да се използва като контейнер за превозване на нещо друго — по-скъпо и по-тайнствено.

И така, мъкнат всичко, което може да се открадне. Действа прословутият принцип на социализма — всеки краде това, което пази. Е, ами онзи, който нищо не пази? Той какво краде?

Краде онова, което не се пази.

В Псков учащи се от техникум смъкнали релефа от паметника на Червената армия и го продали като меден отпадък на естонците. В Невел откраднали бронзовия бюст на Пушкин. От паметника на Александър Матросов, издигнат на мястото, където той е закрил, с гърдите си вражеската амбразура, са изтръгнали бронзовите букви.

По-рано границите на отечеството ни се пазеха от 250 хиляди граничари. Сега — от 220 хиляди. Но тогава границите бяха оборудвани, а сега — не. Освен всичко, границите на Русия станаха по-дълги (малцина са се замисляли за това).

За да се оборудват и укрепят новите граници, са нужни от 5 до 7 години. И то, при условие че държавата финансира щедро строителството.

А държавата не възнамерява да го прави.

Как живеят граничарите? По-добре да не говорим за това.

Вместо двеста души на заставата са тридесет. Нито амуниции, нито обувки, нито сушилки за обувките. През зимата валенки има всеки втори. Нито да поспиш, нито да почетеш — хамбар! Няма нито достатъчно коли, нито радиостанции. За смях и срам — биноклите не достигат!

Имам впечатление, че всички бинокли са в Берлин, на пазара край Бранденбургската врата. Бяхме и там. Виж, там има всичко: и бинокли, и прибори за нощно виждане, и войнишки обувки, и всички видове ордени и медали — „За победата над Германия“, „За превземането на Берлин“.