Станислав Говорухин - Великата криминална революция

А пълноценни боксити докарваме от Китай и Гвинея. Та представете си, хиляди параходи карат от Африка руда, после през цялата страна се мъкнат влакови композиции и после идва производството — енергоемко и екологично вредно. Накрая алуминият е готов и отново — влакове, отново — параходи. Алуминият потегля за чужбина. Кръговратът завършва.

Глупаво ли е? Глупаво и престъпно. Но и това не е всичко. В чужбина алуминия не го продава държавата, а търговските фирми. Те го изкупуват от заводите производители с рубли, а го продават срещу долари. Продават го на евтиния, със 110–150 долара за тон по-ниско от световните цени. Светът вече е затрупан с алуминий. САЩ готвят антидъмпингов иск срещу Русия… Кажете ми, скъпи читателю, ако с вас сме я докарали до там, че сме решили да продадем от жилището си всичко — мебелите, дрехите, книгите, ама всичко, — нали няма да възложим това на търгашите? Все някак сами ще се оправим.

А държавата го възлага. Чрез тази операция — издаването на лицензи — се изхранват хиляди мерзавци. От високопоставения правителствен чиновник или дори член на правителството, който издава лицензите, до дребния слуга, който отваря вратата в кабинета на началника. От административния ръководител на областта до митничаря и граничаря, които преглеждат документите през пръсти. Шашмаджията (а на него дори на мутрата му е написано, че е шашмаджия) има само един лиценз за 20 тона метал, а той вече за двадесети път прекарва през границата 20 здравата натоварени камаза. И го пускат.

Е, кой ли ще вземе доброволно да променя подобен ред?

И ето това се нарича „пазар“.

Когото и да попитате днес как би характеризирал с една дума какво става в страната, ще ви отговори:

— Бардак!

Излиза, че цялата реформа се състои в това, че заменихме червеното знаме с червен фенер.

Започнахме тази глава с Далечния изток, а ще я завършим с Дивия запад.

Германия. Зоната на военното присъствие на Русия. Изминаха почти петдесет години от завършването на войната, а съюзническите войски — руски, американски, английски, френски, белгийски — все още са тук, в Германия. Защо?

Слава богу, че вече е взето решение и войниците на съюзниците ще си идат у дома.

Но как ще стане това?

Американският военен контингент е значително по-малък от нашия, но американците планират да изведат войските си за 15 години. При това всеки техен офицер и войник си има в родината жилище, къща; всеки ще си отиде под собствения покрив. Англичаните пък кой знае колко години ще проточат изтеглянето. Дори белгийците, които имат в Германия 20 хиляди войници, ще си отидат оттам едва към 1995 година.

Нашите войски трябва да напуснат Германия към средата на 1994. Отначало беше планирано към края на годината. Но ръководството на страната както си беше комунистическо, така си и остана такова — пое „социалистическо обещание“ да съкрати сроковете на изтеглянето.

Войските ни (около 550 хиляди) ще пристигнат в родината на голо поле. В палатки, в бараки. Изсичат се гори — за нови военни градчета. Нанася се непоправима вреда на природата.

Завръщащите се от Германия офицери са сто хиляди. Плюс семействата им. Само децата са 90 хиляди. Нужни са 100 хиляди жилища. А откъде да се вземат? Парите, които дават немците, са съвършено недостатъчни. Офицерите отиват в палатки и бараки, жените с децата — при близки; ще чакат, докато държавата предостави на мъжете им жилища.

Още сто хиляди нещастни семейства.

Отпътуването на руските войски от Германия прилича на бягство. Захвърлени са, оставени са безстопанствени огромни богатства. Армията оставя на територията на Германия 770 военни градчета (всяко такова градче — това са тридесетина-четиридесет многоетажни сгради с комфортни апартаменти), десетки първокласни летища, танкоремонтни и радиозаводи, милиони тонове метал. Видях километрови полета, плътно затрупани с танкове. Многотонните грамади стоят една върху друга на два-три етажа. От този метал ще излеят хиляди съвременни танкове, артилерийски оръдия, военни кораби.

Защо е това бързане? И кому е изгодно то?

На Германия — да. Немците могат да бъдат разбрани. Но от нашите ръководители някой ще помисли ли някога за интересите на руската държава? Те, надявам се, не са тайни членове на германския министерски кабинет? Нали те са длъжни да се грижат за интересите на своята страна, на своите граждани.

Е, добре. Решението за изтеглянето на войските го взеха Горбачов и Шеварднадзе. Те определиха и сроковете за изтеглянето. Но сегашният президент на Русия, когато вече стана съвсем ясно, че сроковете са нереални, че няма да мине без огромна вреда за държавата, съкрати тези срокове с половин година. Как да си обясним това? Със загадъчността на руската душа ли?