Станислав Говорухин - Великата криминална революция

Денят започва от изток. От изток започва и нашата родина.

Краят на август е. Стоим на Владивостокското пристанище с един стар капитан — четиридесет години е водил ледоразбивачи в Арктика.

— … Такова нещо не е имало. Над четиридесет години работя — не е имало! През лятото, през август, ледоразбивачите да си стоят ей така!

— А какво трябва да правят?

— Да превозват товари в Арктика. В Колима, в Певек, на нос Шмидт, на остров Врангел… Ами там има хора! Как ще живеят през зимата, с какво ще хранят децата си, как ще отопляват жилищата си? Навигацията свършва. Помня, на 5 август в Певек валеше сняг. По-рано ледоразбивачите излизаха през май. В началото на юни вече достигаха края на леда…

— Стоки ли няма?

— Няма стоки. А дори и да има… Нали разбирате, трябва да се стигне до Севера. Дори при пълна мощност, по 20 възела… Това е 8 денонощия. А какъв е смисълът да разтоварваш… да речем, картофи при 20-градусов студ?

— Ами хората?

— Е, ха де? Те слушат радио, разбират как ще свърши това. Хората ще трябва да се извозват. А как да се извозват? С какво? Жалко. Триста години руските хора завладяваха Севера. И го завладяха, нали? Северният морски път откриха. Не формална — действаща магистрала…

Капитанът замълча, обърна глава към морето. Там, на рейд в неспокойния залив стояха на котва два ледоразбивача. Малко по-надалеч върху вълните се полюшваха още два-три кораба с червени корпуси. Моряците ги наричат „моркови“. Ледоходни кораби.

— Бива ли така? Как може ей така да забравим Севера? Той означава толкова много за страната. Цяла Русия, обърнете внимание, е с лице към Севера. Погледнете само, тези ледоразбивачи стоят, а други… возят туристи.

— Ледоразбивачите… возят туристи?

— Да — туристи. И в Арктика, и на Антарктика. И не стига, че дадоха обикновените ледоразбивачи на чуждестранни туристи, ами и атомните превозват туристи. До полюса и обратно. Ами какво да правят? Нали няма стоки…

Тази година няма стоки за руския Север. Е, може би все пак ще успеят да закарат нещо. Параходите ще тръгнат през тежките ледове, през гъстите мъгли, ще закарат некачествени продукти, малко въглища малко газ, после ще отплуват през силните бури обратно, изразходвайки три пъти повече гориво и с тъжен рев на сирените ще се завърнат в пристанището с пробити бордове, със строшени винтове, с изкривени кормила. А северняците все някак ще презимуват, ще изкарат до лятото, а после ще потеглят на юг и ще започнат да митарстват по страната, както митарстват и не си намират място стотици хиляди други бежанци.

Кръв и сълзи, сълзи и кръв. По цялата страна.

И това го наричат реформи.

Наскоро едно сополиво конте (от новобогаташите) се оплакваше по телевизията колко много бил работил през тези пет години. И ето едва сега, когато работата потръгнала, той можел да си позволи малко да си почине, например да прескочи до Монте Карло. И то само за два-три дни.

Там, на нос Шмидт, също има телевизия. Интересно какво ли си мислят те, тамошните зрители, когато гледат такова предаване?

И така, стоки за северняците през тази година няма, обаче всички пристанища на Владивосток и Находка са буквално затрупани със стоки.

И всичко това е приготвено за изпращане в чужбина. Дървен материал: кедър, бор, ела, бичен материал. Желязо: чугун, стоманени блокове, листова стомана, фин прокат. Цветни метали: мед, никел, кобалт, алуминий. Особено много е, кой знае защо, алуминият. Не само в Далечния изток, но и в Мурманск, и в Новоросийск. Подобна е картината и в някои близки и далечни пристанища зад граница: в Одеса, в пристанищата на Прибалтика, Швеция и Дания. В японското пристанище Осака, струпани в неравномерни купчини, блокове от белия метал образуваха чудновати алуминиеви планини — направо да ги нанесеш на географската карта.

Откъде ли имаме толкова алуминий? Излишъци ли имаме? Поговорете с директорите на някои заводи — да речем, автомобилни. Ще ви се оплачат колко много не им достига лекият и здрав сребрист метал. Може би тогава в недрата ни има несметни запаси от алуминиеви руди?

Страната ни наистина е богата на минерални ресурси, но ето една загадка на природата — нямаме боксит, рудата, от която се добива алуминият. Или поне пълноценен боксит. А ние получаваме алуминий от алуминиев окис, практически от глина. За такова производство е необходимо огромно количество енергия, затова алуминиевите заводи са разположени близо до големите електростанции — Братската и Красноярската. Стойността на получения от бедната руда метал излиза твърде висока. Не колкото на златото, разбира се, но е висока, много висока.