Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Така е заради таланта ти — каза той предано.

— Е, наистина мисля, че може да се окажа доста добра в това — каза тя. — Освен това обмислях и коя съм.

— Коя си?

— Псевдонимът ми.

— О, да. И така, коя си?

— Мисля, че съм Дженъвийв де Виър.

— Боже мили!

— Харесва ли ти?

Той се изкикоти:

— Очарователно е. Единственият проблем е, че звучи като псевдоним. Ако искаме никой да не разбере, че става дума за псевдоним, ни трябва нещо малко по-обикновено.

— Гризелда де Виър?

— Гризелда Виър?

— О, добре. Но ми се струва малко прозаично. Ето какво ти предлагам: да я наречем Зелда, като съпругата на Скот Фицджералд.

— Фантастично — каза той. — Не прекалено романтично. Остави романтиката за романа.

— Правя го. Наистина е романтично — каза тя ентусиазирано. — Героят има трапчинка на брадичката.

Трой нададе писклив смях.

— Бас държа, че дори няма магистърска степен.

— Не споменавам академичните му титли — каза Изобел с достойнство. — Но наистина притежава нещо необичайно в сексуално отношение.

— Какво? — попита Трой, напълно омаян.

— Там е трудното — каза тя, като снижи гласа си до шепот и хвърли поглед към затворената врата на кабинета. — Не съм напълно сигурна. Искам да има нещо забележително по гениталиите.

Трой изпита усещане за една Изобел Латимър, която никой не беше виждал преди. Продължи да говори сдържано: не искаше да изплаши тази страна на нейната личност. Помисли си, че тя можеше да се окаже възхитителна.

— О, а има ли някаква причина?

— Явно е отличителна черта на тези романи. В онези книги, които ми изпрати, много от героите имат… забележителни атрибути. Като цяло са много добре надарени, но, освен това имат и по някоя дребна дрънкулка.

— Какво ще кажеш за две халки? — попита Трой. — Като обица, кръгла обица. Само че нанизана… — той млъкна, без да довърши. — Нанизана не на ухото.

— На пениса? — запита настойчиво Изобел.

— На препуциума, мисля.

Настъпи зашеметено мълчание.

— Така са ми разправяли — добави Трой припряно.

— И кой го прави? Сам ли си го правиш?

— О, не! Отиваш в ателие за пиърсинг.

— Ателие ли?

— Не като ателие на художник. Като салон за красота.

— И защо един мъж би направил това?

Трой се поколеба. Познаваше Изобел от шест години, но никога преди не беше водил с нея подобен разговор. Изпита чувство на силно неудобство.

— Отчасти е мода — каза предпазливо. — А някои хора изпитват удоволствие от усещането при нанизването на халката. Разказвали са ми, че усилва сексуалното удоволствие, щом като, ъъ, вече може да се действа с него.

Страхуваше се, че я е шокирал, може би дори, че я е обидил.

— Познаваш ли някой, който го е направил? Дали би ми показал?

Трой не можа да потисне кикота си.

— Познавам един тип, който много се гордее с това. Той вероятно би ти показал. Но…

— Ще дойда утре — каза тя. — Хайде да обядваме. Ще го черпя един обяд. Кажи му, че Зелда Виър би искала да се запознае с него.

Оказа се, че Зелда Виър изглежда и се облича точно като Изобел Латимър, с изключение на това, че носеше косата си пусната до раменете и криеше очите си зад тъмни очила.

— Щеше ли да ме познаеш? — попита тя Трой с надежда.

— На мига — каза той. — Както и цял литературен Лондон. Ще трябва да се преобразиш, ако наистина смятаме да правим това.

— Мислех, че като нося косата си пусната…

— Зелда Виър би имала буйна коса — каза той уверено. — Имам предвид огромна, бухнала руса грива. И обилен грим, и биещи на очи бижута, и костюм в яркозелено с грамадни златни копчета.

Изобел примигна.

— Не знам дали мога да го направя — каза тя. — И нямам абсолютно нищо от този род в гардероба си.

— Ще започнем с костюма — каза той. — Ела с мен — излезе с бързи крачки от офиса и подвикна на асистентката:

— Би ли отменила обяда с Фреди, скъпа? Кажи, че ще му звънна по-късно.

А после изтича надолу по стъпалата и повика такси.

— Сериозно ли говорим за това? — попита я той, когато затръшнаха вратата на таксито. — Значи книгата ще бъде завършена? Наистина възнамеряваш да бъдеш Зелда Виър?

— Сигурен ли си, че Зелда Виър може да спечели четвърт милион? — контрира тя.

Той се замисли за миг.

— Да. Ако книгата е толкова добра, колкото казваш.

Тя кимна.

— Сигурна съм, че е толкова добра.

— И си сигурна, че искаш да го направиш? Ще ни трябва доста сериозна сума, за да те издокараме. Нещо по-лошо — ще трябва да е сериозна сума от моите пари. И на карта ще е заложена моята репутация, когато започнем да се обръщаме към издатели. Наистина ли искаш да направиш това?