Мамен Санчес - Каймакът на обществото

При все това думите на Жаклин Кенеди изглеждаха напълно правдоподобни. Особено в светлината на писмата, които самата тя бе написала малко след убийството на мъжа й и които бяха преиздадени след смъртта й: „Джак беше харизматичен, магнетичен, жизнен и всички знаеха това. Когато влизаше някъде, всички жени се обръщаха, за да го видят и всички присъстващи ставаха, за да говорят с него. Беше като своеобразен хибрид между мъж и лишено от самоконтрол дете. Винаги съм имала чувството, че вътре в себе си водеше жестока битка между това да бъде почтен човек или да се възползва от възможностите, които животът можеше да предложи на великолепен човек като него. И в това отношение аз го разбирах и го обичах. Обичах го. Обичах го. Обичах го“.

„Джаки ме покани да се кача на борда на „Кристина О“ – продължаваше разказа си Кара в обширното си писмо. Да не би да е била стюардеса на този круиз? – На първата палуба беше прочутият басейн, който сигурно си виждала стотици пъти на снимка, онзи, на който с плочки е изобразена сцена от гръцката митология: колос, воин, огромен бик. Когато се качихме на борда и навлязохме в открито море, Джаки поиска да го напълнят с вода. Забръмча мотор и подът на това, което дотогава смятах за дансинг, започна да потъва, разкривайки четири стени, също покрити с плочки. Водата зашуртя отвсякъде и след петнайсет минути пред очите ми се появи великолепен басейн е над милион литра солена вода. После научих, че за празненствата си Аристотел Онасис осветявал дъното и го пълнел с живи лангусти, които служели за вечеря на гостите му. Било забавно да избираш и да улавяш с канджа нещастната жертва, която после да изядеш изпечена на жарава е превъзходно бяло вино.

Джаки ми показа осемнайсетте стаи на яхтата, коя от коя по-луксозни, и седнахме на прочутите табуретки, тапицирани с кожа от пенис на кит, в бара на Ари, където изпихме няколко мимози.

Днес тези ексцентричности ми се струват доста нелепи. Кой би тапицирал мебелите си с кожа от колосални пениси и е каква цел? Но тогава те ме заслепиха – бях млада и неопитна – и се заклех, че някой ден ще имам яхта като тази.

Трябва да призная, че когато днес се разхождам по моста на „Валерия V“ (яхтата на Томасо) е нейните седемдесет метра дължина, с три палуби, с два басейна и площадка за хеликоптери и си мисля за онова наивно момиче, заслепено от блестящата Жаклин Кенеди Онасис и живота й сред разкош и изобилие, се усмихвам със задоволство. Аз притежавам единственото нещо, за което тя копнееше – истинската любов.“

Когато стигнах до тази фраза, която Кара бе подчертала с две черти, се облегнах се на дивана леко потисната. Приятелката ми – жена, прехвърлила петдесетте, беше стигнала до заключение, което за мен беше най-естественото нещо на света. Тя сякаш сега откриваше топлата вода. Разбира се, че нямаше нищо по-прекрасно от любовта. Трагедията обаче се състоеше в друго – моята „истинска любов“ се женеше за грешния човек, като по този начин зачеркваше възможностите за щастие на трима души – на себе си, на мен и на отвратителната Тереза Троти ди Висконти.

Обърнах листа и сякаш ме удари ток, когато видях името на Нелсън в последните два абзаца на писмото.

„В Нелсън и Тереза открих пламъка на тази любов, за която ти говоря – разказваше Кара. – Беше в началото на връзката им, когато се срещнаха за пръв път на онова празненство в Рим, на което присъствах и аз. Беше като сблъсък на влакове, перфектна сплав, животинско привличане, неизбежно сливане. Проследих ги с поглед, докато излизаха от салона, и застанах до прозореца, за да продължа да ги шпионирам. На стълбата на къщата се целунаха за пръв път. На платното на улицата – за втори. При фонтана – за трети път, и в колата още пет пъти. От този ден нямаше сила, която да ги раздели. Изживяха невероятен, вълшебен роман, като се криеха от фотографите, пътуваха от Рим до Лондон, от Лондон до Рим, подобно на двама гладни и забравени от света бегълци.“

Когато стигнах до тази фраза, ми се доповръща. Изпитах отвращение от тези първи целувки. Или може би завист. Въпросът е, че ми се искаше да умра и замалко да смачкам листа на топка и да го хвърля далече от погледа ми. За щастие продължих да чета.

„Питам се какво стана с онази страст – оплакваше се херцогинята за мое учудване. – Вече не се крият, нито се желаят както преди. Говорят за сватбата си като за нещо, което не ги засяга; като за постановка, за формалност, която трябва да изпълнят, за да продължат да преследват различните си интереси. Приличат по-скоро на двама бизнесмени, които се канят да подпишат договор за милиони. Може би са просто притеснения преди сватбата, незначителни скарвания между влюбени или пък животът променя и преобразява всичко. Но понякога Тереза се държи капризно, а Нелсън – егоистично. Нелсън – безчувствено, а Тереза – повърхностно. Тереза – властно, а Нелсън – безразлично. Уморена съм и пиша глупости. Не им обръщай внимание. И ми обещай, приятелко, че когато срещнеш мъжа на живота си, ще се бориш за него със зъби и нокти.