Дж. Уорд - Ангелският дял

Като се имаше предвид каква бе връзката на Джин със Самюел Ти, това бе само още едно от преднамерените действия, които имаха за цел да наранят другия… Всичко това бе започнало още с първата им целувка, когато тя бе на четиринайсет, а кулминацията бе Амелия.

Проблемът беше обаче, че когато престанеха да се борят и да влизат в конфликт, да бъдат камъчето в обувката на другия, всичко би могло да бъде…

Той бе най-удивителният, най-невероятният, най-динамичният и най-живият мъж, когото някога бе познавала.

И в миналото тя бе казала, че бракът й не би им попречил да бъдат заедно от време на време. Любовната им афера винаги бе приличала на опасно кръстовище без светофар, на което непрекъснато ставаха катастрофи, прехвърчаха искри, във въздуха се носеше мирис на изгорели газове, а смачканият метал и гуми бяха навсякъде.

Но адреналинът точно преди сблъсъка!? Нищо на света не можеше да се сравни с него и особено отегчена южняшка красавица, на която й липсва достатъчно секс като нея — а никога не бе имало значение дали някой от тях е бил с някого другиго. Приятели, приятелки, сериозни любовници, свалки за по една нощ.

Беше видяла обаче изражението на лицето му, когато научи за годежа й. Никога преди не я беше гледал така, но точно това изражение виждаше тя, докато лежеше будна нощем. То беше същото, с каквото — или поне така предполагаше тя — корабокрушенец, изоставен на необитаем остров, гледа как корабът се скрива зад хоризонта без него…

— Страхотен диамант ти е дал.

Тя вдигна рязко глава. Самюел Ти се бе подпрял на сводестата арка, скръстил ръце на гърдите си, спуснал ниско клепачи, стиснал здраво устни, сякаш не му харесваше това, че тя е все още в стаята.

Джин скри ръката си с пръстена и прочисти гърлото си.

— Не можа да останеш далеч ли, адвокате?

Думите й трябваше да са подигравка, но намерението й се провали. Спокойният тон уби всякакъв сарказъм.

— Не се ласкай — каза той, влезе и тръгна към дивана. — Забравих си куфарчето. Не идвам да те видя.

Тя се стегна, за да понесе така добре познатия прилив на гняв — всъщност, очакваше го с нетърпение, макар и само защото й бе познат. Разяждащата киселина във вътрешностите й този път не се надигна — чувстваше се по-скоро така, сякаш някой от гостите й за обяд не бе дошъл и я бе разочаровал с това. Той играеше по старите им правила — провокираше, пробваше, с все повече острота.

— Моля те, не идвай на сватбата — каза тя рязко.

Той изправи гръб, в ръка държеше старото куфарче на чичо си.

— О, но аз изгарям от нетърпение да те видя да вървиш по пътеката в църквата с истинската си любов. Имам намерение да взема пример от теб.

— Няма причина да идваш.

— О, мнението ни се различава…

— Какво стана? Приключихте ли?

Амелия се втурна в стаята с цялата енергия на шестнайсетгодишно момиче и със стил, който не беше типичен за тийнейджърка… а чертите на лицето й все повече и повече заприличваха на тези на баща й.

О, Господи, помисли си Джин и изпита болка.

— Здравей — каза Самюел Ти на момичето с отегчен тон. — Ще оставя майка ти да те запознае с подробностите. На нея и бездруго толкова много й се говори. Очаквам с нетърпение да се видим след няколко дни, Джин. Когато ще си в бяла рокля.

Той се отдалечи спокойно с равномерни крачки, без да погледне повече Амелия и дори да помисли за нея, а Джин скочи на крака и закрачи след него, преди да се е усетила.

— Майко — каза момичето, когато тя мина покрай него, — какво стана?

— Не е твоя работа. Ти не си облагодетелствана от завещанието. А сега, ако ме извиниш…

Амелия каза нещо непочтително, но Джин се интересуваше единствено от това да стигне до Самюел Ти, преди той да е стигнал до колата си.

— Самюел Ти — изсъска Джин, докато обувките й потропваха по мраморния под на фоайето. — Самюел!

Последва го навън точно навреме, за да види изпълнителя на завещанието на баща й да потегля в черния си мерцедес и Лейн да се появява иззад ъгъла на къщата.

— Самюел!

— Да — каза той, без да спре или да се обърне.

— Няма нужда да бъдеш груб.

Самюел Ти стигна до колата си и седна зад кормилото, остави куфарчето на седалката до себе си и втренчи поглед в нея.

— Тези думи идват от твоята уста?

— Тя е дете…

— Чакай. За Амелия ли става въпрос?

— Разбира се! Мина покрай нея, сякаш тя не съществува.

Самюел Ти поклати глава, като че ли нещо го човъркаше.

— Нека да се изясним. Разтревожена си, защото не обърнах внимание на детето, което имаш от друг мъж?