Дж. Уорд - Ангелският дял

Проследи „линг-а-линг-а-линг“ до онази част на стаята, където бяха окачени дрехите й, отвори вратата най-близо до звука… и извади копринено палто „Акрис“ в розово, бяло и кремаво.

Откри телефона в джоба и вдигна, макар че номерът не бе записан в телефона й.

Може би бе Господ, който щеше да й каже какво да прави по-нататък.

Беше напълно вероятно мис Аврора да има подобно влияние.

— Ало?

— Мисис Болдуин? — каза женски глас.

— Да?

— Здравейте, аз съм Джулс Антъл? Отговарям за етажа на дъщеря ви в пансиона?

— О. Да. Да, разбира се — това обясняваше кода 860 в телефонния номер. — Обаждате се, за да се уговорим кога ще дойда за нещата на Амелия ли?

Мамка му, мистър Харис бе напуснал. Кой ще се занимава…

— Моля? Да дойдете за нещата й?

— Да, веднага ще изпратя човек да ги прибере. Още веднъж, в коя спалня беше тя?

— Семестърът още не е свършил.

— Значи предпочитате да изчакаме, докато другите ученици си тръгнат?

— Аз… Извинете, но не разбирам. Обаждам се да разбера кога се връща Амелия? Позволих си да говоря с другите й преподаватели и ако се налага да вземе изпитите в края на годината от вкъщи, след като приключат заниманията за семестъра, със сигурност може да го направи.

Джин се намръщи.

— Изпити?

Мис Антлър, или Джулия, или Отговарящата за етажа заговори по-бавно, сякаш мислеше, че Джин се затруднява да разбере нещо толкова елементарно. — Да, изпитите преди лятната ваканция. Те предстоят скоро.

— Но защо тя ще… съжалявам, доколкото разбрах, Амелия е била поканена да напусне училището?

— Амелия? Не. Защо да напуска училището? Тя всъщност е една от любимките тук. Виждам я като старша на групата, когато мине в горния курс. Винаги е услужлива, включва се в допълнителна работа с деца, които се затрудняват с ученето, готова е да помогне на всекиго. Но точно затова е председател на класа си.

Джин примигна и осъзна, че се е обърнала с лице към едно от огледалата до фризьорския стол и може да види отражението си. Мили Боже, изглеждаше ужасно. Беше заспала, без да махне грима си, така че макар и косата й да не беше толкова зле, в лицето приличаше на зъл клоун с луд поглед. Беше с роклята от предната вечер и горната част на дрехата висеше на една страна, където Ричард я бе скъсал.

Беше такава ирония, че е в подобен вид, докато й казват, че животът на дъщеря й всъщност върви доста добре.

— Ало? — отново се чу гласът на мис Антлър, или Антитър, или както й беше името. — Мисис Болдуин?

Нямаше смисъл да лъже жената.

— Съжалявам. Тук се случиха много неща.

— Знам и всички много съжаляваме. Когато Амелия научи, че дядо й е починал, тя наистина искаше да тръгне веднага, за да е навреме за погребението. И ако иска да остане, за да бъде със семейството си, ще я разберем и ще направим изключение. Но трябва да знаем какво възнамерява да прави.

— Ще говоря с нея — чу се да казва Джин. — И веднага ще ви се обадя.

— Чудесно. Нека ви кажа отново, че всички тук сме възхитени от нея. В дома ви расте чудесна млада жена, която ще направи много добри неща в този свят.

Джин приключи разговора, но остана загледана в отражението си. После отиде до стола пред масичката за гримиране и седна.

Как искаше някъде да има гуру, към когото човек може да се обърне и всичко в живота й да бъде сложено в ред. Би могла да поправи различни страни на характера си, както и отношенията с хората около себе си: грижовна майка, харизматична професионалистка, изкусителна, но морално чиста трийсет и три годишна жена.

Затова нямаше магазин на „Шанел“, където да ти предложат всичко необходимо.

И да, можеше да направи първото, което й дойде на ума — да отиде при Лейн и да го накара първо да разбере защо Амелия е решила, че да излъже за училището, е страхотна идея и после да го остави да се справи с нея и да я изпрати обратно да си вземе изпитите… но това някак си вече не й се струваше добро решение.

Тя дори не знаеше къде се намира „Хочкис“, имаше само телефонния код.

Със сигурност не знаеше и къде се намира дъщеря й.

Намери номера й и позвъни. Когото се включи гласова поща, просто затвори.

Може би мис Аврора би могла да говори с нея и да я накара да завърши годината. Или да направи каквото трябва.

Когато Амелия се върне у дома. Ако наистина не беше вкъщи.

Къде беше?

Джин стъпи с обутите си в чорапи крака върху мекия килим, отиде в спалнята си и отвори вратата към главния коридор на втория етаж. Каквато и драма да се бе разигравала там, бе намерила разрешение или се бе пренесла другаде, така че тя бе съвсем сама, когато отиде няколко врати по-нататък и почука.