Дж. Уорд - Ангелският дял

— Моля.

— Толкова си официален.

Но в гласа й не се долавяше обичайната отрова. И докато се отпускаше върху хладния камък, тя се почувства длъжна да придърпа надолу полата си и да седне прилично с прибрани под пейката крака и кръстосани глезени.

Той не се обади доста дълго. Тя също.

И двамата се взираха в призрачните сенки, хвърляни от цветята. Вятърът беше нежен като бриз и ароматен като водата във вана.

— Направи ли го? — попита той, без да я поглежда. — Омъжи ли се за него?

— Да.

— Поздравления.

При всички други обстоятелства тя би му отговорила веднага с хаплива реплика, но тонът му бе толкова сериозен, че не предизвика никаква агресия от нейна страна.

В последвалата тишина Джин опипваше годежния си пръстен и тънката платинена халка, която бе прибавила към него.

— Господи, защо го направи, Джин? — Самюел Ти потърка лице с длани. — Ти не го обичаш.

Макар да имаше чувството, че той говори на себе си, тя прошепна:

— Ако любовта беше задължителна за брака, човешката раса нямаше да има нужда от такава институция.

След още една дълга пауза, той промълви:

— Е, трябва да ти кажа нещо.

— Да, разбрах — прошепна тя.

— И не очаквам да го приемеш добре.

— Тогава защо те е грижа.

— Защото ти, скъпа моя, си като отровен бръшлян за мен. Дори когато знам, че това ще влоши нещата, не мога да не чеша възпалените места.

— О, комплиментите — тя се усмихна тъжно. — Любезен и изискан както винаги.

Когато той замълча отново, тя извърна очи към него и разгледа внимателно профила му. Той наистина бе хубав мъж, всички извивки на лицето му бяха силни и красиви, устните му бяха плътни, челюстта се издаваше напред, без да изглежда тежка. Косата му бе гъста с път отстрани. С очилата си, окачени под разкопчаното горно копче на ръчно изработената и избродирана с монограмите му риза от фина материя, той приличаше на играч на поло, на яхтсмен, стара душа в младо тяло.

— Никога не си бил толкова тих — додаде тя, макар че вече се тревожеше какво ще каже той. — Не и толкова дълго.

— Това е защото… мамка му, не знам, Джин. Не знам какво правя тук.

Тя не бе сигурна какво я накара да го направи — не, това бе лъжа. Когато протегна ръка и сложи длан върху рамото му, беше защото разбираше, че и двамата страдат. И тя се бе уморила от усилията да поддържа гордостта си. От непрестанната битка без победител, която водеха. Бе уморена… от всичко.

И вместо да я отблъсне, било буквално или в преносен смисъл, той се обърна към нея… а тя го прегърна, той се сви и се притисна към нея, почти легнал в скута й.

Беше толкова приятно да гали гърба му, движейки длан в бавни кръгове. Успокояваше себе си, както и него. И о, тялото му. Беше го правила с него толкова много пъти, на толкова много места и по толкова много начини, познаваше всеки сантиметър от мускулестото му тяло.

И въпреки това имаше чувството, че са минали векове, откакто са били заедно за последен път.

— Защо си толкова разстроен? — попита тихо тя. — Кажи ми.

След малко той се изправи и когато изтри очи с дланите си, тя наистина се разтревожи.

— Самюел Ти… какво става?

Гърдите му се издуха, после той издиша и каза:

— Трябва да ми позволиш да го кажа, съгласна ли си? Поне веднъж в живота си — и не искам да се караме — поне веднъж, моля те, просто слушай. Не отговаряй, без да мислиш. Всъщност, ако изобщо не отговаряш, ще е по-добре. Просто… искам да чуеш какво ще ти кажа. Съгласна ли си?

Той хвърли поглед към нея.

— Джин, съгласна ли си?

Тя изведнъж осъзна, че сърцето й бие лудо, а тялото й се облива в пот.

— Джин?

— Да — тя обви ръце около талията си. — Добре.

Той кимна и разпери ръце.

— Мисля, че Ричард те бие — той вдигна длан. — Не отговаряй, обеща ми. Вече съм сигурен, че е така и ти ме познаваш по-добре от всеки друг. Както често си ми казвала, щом веднъж реша нещо, трябва Конгресът да издаде закон, за да се откажа от решението си — така че ти не можеш да направиш нищо, за да промениш това заключение.

Джин отново се съсредоточи върху красивите цветя… опитваше се да не забелязва факта, че не може да диша.

— Мисля, че тези синини ги е направил той и ти носиш шалове, за да ги скриеш — гърдите му се повдигаха и спадаха. — Мога да кажа, че си ме довеждала до лудост много, много пъти и въпреки това никога не би ми минало през ума да вдигна ръка срещу теб. Или срещу която и да е жена.

Тя затвори очи за миг. После се чу да казва неясно:

— Не би го направил, ти си истински мъж.