Сара Груън - Вода за слонове

Август въздъхва и отваря брезента в знак на покана.

— Е, защо не влезеш и не седнеш? Струва ми се, че всеки момент ще получиш първия си урок по това как се прави бизнес.

Хлътвам вътре. Марлена седи пред тоалетната си масичка със скръстени ръце и кръстосани крака. Стъпалото й помръдва в пристъп на все още неутихнал гняв.

— Мила моя — казва Август. — Овладей се.

— Марлена? — обажда се чичо Ал точно отпред процепа. — Марлена? Мога ли да вляза, скъпа? Трябва да поговоря с Август.

Тя стисва устни и завърта очи.

— Да, чичо Ал. Разбира се, чичо Ал. Моля, заповядай, влез, чичо Ал — изрича тя в речитатив.

Чергилото на вратата се отваря и чичо Ал се вмъква в палатката, видимо задъхан и ухилен от ухо до ухо.

— Сделката е приключена — съобщава той, забавяйки ход, и спира точно пред Август.

— Значи си го докопал! — възкликва Август.

— Ъъъ? Какво? — примигва чичо Ал, очевидно изненадан.

— Изрода. Чарлс Не-знам-кой-си.

— Не, не, не, изобщо не ми пука за него.

— Как така изобщо не ти пука за него? — пита Август. — Мислех, че сме дошли тук точно заради него. Какво се е случило?

— Какво? — отвръща разсеяно чичо Ал. Иззад него надничат глави, които се поклащат яростно и предупредително. Собственикът на една от тях прави жест, сякаш си срязва гърлото.

Август ги поглежда и въздъхва.

— О. „Ринглинг“ са го докопали първи.

— Няма значение — виква чичо Ал. — Имам новина — голяма новина! Може да се каже дори слонска новина! — той хвърля поглед назад към придружителите си и те избухват в шумен, неподправен смях. Чичо Ал отново се извръща към Август. — Опитай се да отгатнеш.

— Нямам ни най-малка представа, Ал — заявява Август и поглежда очаквателно към Марлена.

— Не знам — отвръща тя кратко.

— Сдобихме се със слон! — вика чичо Ал и тържествуващо разтваря ръце. Бастунът му улучва един от подлизурковците, който бързо се отдръпва назад.

Лицето на Август замръзва.

— Какво?

— Слон! Истински слон!

— Сдобил си се със слон?

— Не, Август, ти се сдоби със слон. Казва се Роузи, на петдесет и три е и е самото съвършенство. Най-добрият слон, който някога са имали. Нямам търпение да видя какъв номер ще измислиш… — затваря очи, за да извика в съзнанието си мечтания образ. Пръстите му шават пред лицето му и той се усмихва в екстаз, все така без да отваря очи. — Мисля, че трябва да включва Марлена. Може да я язди по време на парада и големия спектакъл, а после можеш да измислиш някое специално солово изпълнение за арената. Е, идвайте! — обръща се и щраква с пръсти. — Къде е черпенето? Хайде, побързайте, глупаци такива!

Появява се бутилка шампанско; с дълбок поклон той я поднася на Марлена за одобрение, след което развива телта и гръмва тапата.

Някъде зад него се появяват високи чаши и се струпват върху тоалетната масичка на Марлена.

Чичо Ал налива малко шампанско и подава по една на Марлена, Август и мен.

Последната вдига високо във въздуха. Очите му се замъгляват, той въздиша дълбоко и удря с ръка по гърдите си.

— За мен е огромно удоволствие да отпразнувам този важен момент с вас — моите най-скъпи приятели в целия свят — полюшва се напред на обутите си в гети крака и пролива истинска сълза, която се търкулва по тлъстата му буза. — Сега имаме не само ветеринар — при това учил не къде да е, а в „Корнел“, — но имаме и слон. Слон! — подсмърква от щастие и прави кратка пауза, за да овладее чувствата си. — От години чакам да дойде този ден. И това е само началото, приятели мои. Сега сме в голямата лига — цирк, с който останалите ще трябва да се съобразяват.

Иззад него се разнасят откъслечни ръкопляскания. Марлена закрепя чашата си на коляното. Август държи своята сковано пред себе си. Ако се изключи това, че е поел чашата, не е помръднал и мускул.

Чичо Ал разплисква шампанското си във въздуха.

— За „Най-великолепното шоу на земята на братя Бензини!“ — провиква се той.

— „Братя Бензини!“ „Братя Бензини!“ — раздават се викове зад него. Марлена и Август не продумват.

Ал пресушава чашата си и я запраща към застаналия най-близо член на антуража си, който я прибира в джоба на якето си и излиза от палатката след Ал. Чергилото се затваря и в шатрата отново оставаме ние тримата.

За момент се възцарява абсолютна тишина. Никой от нас не помръдва. После главата на Август се завърта настрана, като че ли идва на себе си.

— Предполагам, че няма да е зле да видим тая гумена крава, а? — той пресушава чашата си с една-единствена глътка. — Якоб, сега можеш да отидеш да се погрижиш за онези животни. Доволен ли си?