Сара Груън - Вода за слонове

— От другата страна.

— Глупости! — изръсва той. — Ти си ветеринарят на шоуто. Ела с мен. Макар че, трябва да кажа, наистина се изкушавам да те пратя там, за да разбера какво се говори между тях.

Тръгвам след Август и Марлена към една от красиво застланите маси. Кинко е седнал няколко маси по-нататък заедно с три други джуджета и Куини, свита в краката му. Тя поглежда обнадеждено нагоре и провисналият от устата й език се люлее. Кинко обаче не обръща внимание нито на нея, нито на сътрапезниците си. Погледът му е прикован в мен, а мускулите на мрачно стиснатата му челюст потръпват.

— Яж, миличка — Август побутва купичка захар към овесената каша на Марлена. — Няма никакъв смисъл да се тревожиш. Вече си имаме истински ветеринар.

Отварям уста да възразя, но размислям и отново я затварям.

Приближава се дребничка жена с руса коса.

— Марлена! Миличка! Не можеш да се досетиш какво дочух току-що!

— Здравей, Лоти — поздравява я Марлена. — Нямам ни най-малка представа. Какво става?

Лоти се плъзга към масата, сяда до нея и започва да бърбори безспир, почти без да си поема дъх. Тя е акробатка и е научила новината от възможно най-авторитетния източник, безпогрешният й радар е дочул чичо Ал и агента да си разменят разгорещени реплики отвън до голямата шатра. Не след дълго около масата ни се събира цяла тълпа и между приказките на Лоти и апетитните подробности, подхвърляни от публиката й, разбирам какво означава този катастрофален курс в историята на Алън Дж. Бънкел и „Най-великолепното шоу на земята на братя Бензини“.

Чичо Ал е ястреб, лешояд, има навика да пирува с мърша. Петнайсет години по-рано е бил управител на някакво долнопробно шоу: жалка сбирщина разядени от пелагра 15артисти, които се влачели от град на град с фургони, теглени от коне с възпалени копита.

През август 1928 година, макар и не по вина на „Уол Стрийт“, „Най-великолепното шоу на земята на братя Бензини“ се разпаднало. Парите им просто свършили и те не могли да стигнат до следващия град, а да не говорим за зимните квартири. Управителят се качил на един влак и напуснал града, оставяйки всичко зад гърба си — хората, палатките, животните.

Чичо Ал извадил късмета да се намира наблизо точно в този момент и успял да измъкне един спален вагон и две открити платформи на безценица от някакви гарови чиновници, които отчаяно искали да освободят релсите си. Тези две платформи лесно побирали няколкото разнебитени фургона на чичо Ал и тъй като на вагоните вече било изписано „Братя Бензини: най-великолепното шоу на земята“, Алън Бънкел запазил името и официално се присъединил към редиците на пътуващите циркове.

Когато дошъл Сривът, големите циркове започнали да западат и чичо Ал просто не можел да повярва на късмета си. „Братя Джентри“ и „Бък Джоунс“ се сринали първи през 1929. На следващата година светът станал свидетел на края на „Братя Кол“, „Братя Кристи“ и могъщия Джон Робинсън. И всеки път, когато някой цирк прекратявал дейността си, чичо Ал се оказвал наоколо, готов да прибере останките: няколко вагона, дузина останали на милостта на съдбата артисти, един тигър, някоя камила. Имал информатори навсякъде и в мига, в който някакъв по-голям цирк покажел първи симптоми на беда, чичо Ал получавал телеграма и се втурвал към мястото на събитието.

И така, той се угоил от останките на тези големи циркове. В Минеаполис прибрал шест парадни фургона и един беззъб лъв. В Охайо се сдобил с гълтач на мечове и вагон платформа; в Демойн — с палатка за преобличане, хипопотам, подобаващ фургон, в който да го държи, и Прекрасната Лусинда. В Портланд придобил осемнайсет товарни коня, две зебри и един ковач, в Сиатъл — два спални вагона и един истински изрод — дама с брада — и това го направило много щастлив, защото ако има нещо, което чичо Ал да желае повече от всичко на света, което да изпълва мечтите му и сънищата му нощем, това са изродите. Не изкуствено сътворени изроди, не мъже, покрити от глава до пети с татуировки, нито пък жени, които повръщат портмонета и крушки по даден сигнал; не и момичета с изкуствено разбухната коса като пухкав облак над главите им или пък мъже, които пъхат колове в синусите си. Не, чичо Ал мечтае за истински, неподправени изроди. Изроди, които са родени такива. И това е причината, поради която заобикаляме Жолиет.

Циркът на братята Фокс току-що е фалирал и чичо Ал е изпаднал в екстаз, защото при тях работи световноизвестният Чарлс Мансфийлд-Ливингстън — красив, елегантен мъж с недоразвит близнак, сраснат за гръдния му кош, когото нарича Чез. Чез прилича на бебе с глава, потънала в ребрата на Чарлс. Той го облича в миниатюрни костюми, обува го с неизменно черни обувки и когато върви, Чез държи малките си ръчички в неговите. Според един слух миниатюрният пенис на Чез дори получавал ерекция.