Анри Труайя - Ейглетиерови

По авеню „Президент Уилсън“ младите листенца трептяха по клоните. Да, Жан-Марк оправдаваше малко смешната легенда за бащината любов към първородния син. В него той понякога се чувствуваше прероден. Не изпитваше същите чувства към Даниел. Това малко диваче, увлечено по спорта, с непретенциозни амбиции и със здрави прасци. Още по-малко към Франсоаз! И все пак му се струваше, че с удоволствие щеше да се разнежва, ако дъщеря му бе красива и кокетна. Щеше да се гордее с нейните успехи сред мъжете. А може би щеше и да страда, ако научеше един ден, че тя е влюбена. Но вместо това сега той трябваше да живее с някаква си добродушна калугерка! Като Мадлен, но не толкова интелигентна! Той дори не обичаше да я целува. Лъхаше на сапун, на одеколон, на всичко, но не и на жена!

Той пресече улицата, зави към площад „Алма“ и огледа фигурата си във витрината на един цветарски магазин. Това заглеждане в себе си му бе станало навик. С престорена строгост кимна към стъклото, за да поздрави едрото, пълно и цветущо лице, което не би разменил с никое друго. Знаеше, че фигурата му излъчва някакъв чар, „някакъв флуид“, както казваше Одил. Той струеше от очите му, от устата и белите му здрави зъби. Жените му се лепяха, погледът му ги привличаше като сомнамбули. И наистина той чудно бе подредил живота си. Преди шест години бе още кабинетен плъх, избягваше дългите пътувания, ограничаваше се само в четене на правни трудове и списания, следеше упорито „Журнал офисиел“, отнасяше вкъщи документи, за да ги разучава с отпочинала глава. Но още по това време се бе погрижил да си осигури старателни и трудолюбиви помощници, създадени по негова школа. Висо и Зурели бяха вече напълно способни да го заместват в подготвителната работа. А самият той се намесваше, след като делото биваше разучено. Бе способен много бързо да навлиза в същността на всяка работа. Само за няколко минути определяше и разрешаваше възловите въпроси. Клиентите, които след това приемаше, оставаха с впечатлението, че е проучвал в течение на седмици техните дела, а в действителност той често в тяхно присъствие намираше решението, което им предлагаше. Считаше, че в неговата професия най-важното е човек да има здрава памет, хладнокръвие, дар слово и бързо да печели симпатии. По второстепенните въпроси оставяше Висо и Зурели да водят преговорите докрай. Това му даваше възможност да има повече свободно време. Сега най-голямата му грижа бе делото Хусон, чиито преплетени ходове никой, освен него не можеше да оправи. От десет дни, откакто се бе върнал от Ню Йорк, се мъчеше да намери някакво приемливо становище. И тази вечер пак имаше среща с финансовата група. Хусон даваше патента, но отказваше да участвува с името си в сдружението заради връзките си с една конкурентна фирма. Да получава процент върху продажбите, без да фигурира в счетоводството — това бе невъзможно. Поне ако… Филип започна да прави чудновати комбинации, които го забавляваха, но не бяха убедителни. Ако успее, ще подари на Карол едно бижу, онзи клипс, за който тя му бе споменала… Възхита се на себе си, че бе помислил за нея. Не, той не беше егоист. Цялото семейство бе на плещите му. Доказателство? Ами тази екскурзия — нали той е инициатор? Пол Дюхурион, чийто брат работеше в една туристическа агенция, се беше нагърбил да уреди техническата страна на пътуването. Ще имат най-хубавата яхта при най-изгодни условия. Синьото небе, слънцето на Гърция, шест седмици възторг пред древното изкуство и съпружеска вярност — той с удоволствие гледаше на тази перспектива. Всичко, което предприемаше, бе хубаво. И отново изпита приятно чувство, че бе подредил живота си. Сам той, като разпореждаше, като преодоляваше препятствия. Лично той, силният, блестящият, мъжественият, независимият…

По улица „Жан Гужон“, отпуснат и мрачен, се подчини напълно на властната си походка. На площад „Франсоа I“ добре излъсканата метална табелка „Бюро Ейглетиер“ блестеше на слънцето. С три разкрача изкачи стъпалата, покрити с тъмносиня пътека, блъсна входната врата и се спря учуден: Жан-Марк го чакаше, седнал във вестибюла срещу госпожица Бигарос, която имаше задача да пуска при него посетителите.

— Какво правиш тук, драги? — каза му Филип, като го хвана за ръка.

Винаги биваше доволен, когато Жан-Марк идваше при него в бюрото му. Изпитваше двойно удоволствие — да покаже сина си на своите сътрудници и сам да се покаже на своя син в обстановката, в която властвуваше.

— Минавах — каза Жан-Марк. — И ако имаш една минута…