Анри Труайя - Ейглетиерови

Малко по-късно миризмата на обеленото сварено яйце раздразни Жан-Марк. Той плати и излезе.

Карол напрегна слух: стори й се, че предпазливо се отваря и затваря вратата на апартамента. Не, шумът идваше от горния етаж. Тя отново зачака изтръпнала. Седнал до нея, на дивана в хола, Филип разговаряше за Съединените щати с Мадлен, която с цигара в уста и с чаша в ръка бе потънала в един фотьойл. Карол не се интересуваше от това, което си говореха. Мъчеше се само лицето й да изразява любезно любопитство. От време на време се намесваше в разговора с някоя дума, а после пак потъваше в мислите си. Наближаваше седем часът. Снощи Жан-Марк се е прибрал вкъщи, след като всички си бяха легнали, сутринта е излязъл още призори, а на обед не бе се връщал. Щеше ли пак да телефонира, за да се извини, че няма да може да вечеря със семейството? Какво ли прави? Къде ли скита? Защо не се прибира? Дали не бе му казала нещо оскърбително? Но не, срам го е да погледне баща си! Това, само това го задържа навън. Може би и сега се двоуми, като обикаля около къщи, докато намери сили да влезе… Нали и самата тя се мъчеше да го накара да се отърси от този страх. Но нали тази слабост го правеше толкова очарователен? Толкова е млад! Тя почувствува изблик на нежност в сърцето, тръпки на слабост по дланите си и за да прикрие вълнението си, се усмихна. Очите й разсеяно се отправиха към Мадлен. Погледите им се срещнаха. Без да има нужда да се оглежда в огледало, Карол знаеше в този момент, че роклята, с която е облечена, й отива. Тя обичаше да я харесват. За нея това бе дори жизнена необходимост. Ако не чувствуваше, че й се възхищават хората, които я заобикалят, тя губеше блясъка си, започваше да гасне. В момента само Мадлен я гледаше и следователно само заради нея под черните, полуспуснати клепачи блестяха така очите й, заради нея трептяха и гърдите й, наклонени малко напред. Тя никога досега не бе узнала какво точно мисли зълва й за нея. „Навярно не ме обича. Заех мястото й вкъщи, сред децата. Ако само се усъмни, че Жан-Марк и аз…“ Тя сведе още повече клепачите си при мисълта за тази смътна опасност. Направи го бързо, безобидно и забавно, така, както гущерът бърза да се скрие между два камъка.

— Аз само веднъж съм била в Ню Йорк — каза Мадлен — през 46; тогава във Франция липсваше почти всичко, а там магазините пращяха от храни, от платове, от цигари, от машини за пране! Това ме зарадва и опечали. Гледах нещата и хората като просякиня, загубих времето си да критикувам глупаво едните и другите, отпътувах оттам засегната, недоволна, засрамена…

— Във всеки случай ти си човекът, който най-малко може да оцени американския начин на живот — отсече Филип.

— Така е — подсили Карол, — признавам, че не мога да си представя нашата Мадлен в рая на техническите новости и автоматите.

— А и на вас Съединените щати също няма да ви харесат — каза Мадлен.

— Защо? — попита Карол, като вдигна клепачите си.

— Не зная… Вашата грациозност, нежност и мечтателност няма да подхождат на американската бруталност, която цари там.

Този неочакван комплимент приятно развълнува Карол. „Не съм ли се лъгала по отношение на нея?“ — помисли си тя. И изведнъж Мадлен й стана по-симпатична. Нейното открито лице и грубите й обноски свидетелствуваха, че тя е от ония същества, които печелят доверие и с които жените бързо се сприятеляват. Но Карол никога не бе имала истински приятелка и не изпитваше нужда да има. Олимпия и Бриджит бяха за нея само огледала, в които се оглеждаше.

— А вие, Карол, точно в коя година сте били в Съединените щати? — запита Мадлен.

— Преди две години, мисля — отвърна Карол.

— Да, преди две години — потвърди Филип. — Бяхме там по Великден…

— Признавам, че ще ми бъде приятно да отида пак — прошепна Карол, като отметна с кокетство главата си върху възглавниците.

Издула врат и разтворила ноздри, тя отправи към съпруга си поглед с края на очите си.

— Е, добре! — каза той. — Ще се помъча да уредя това…

И като се обърна към Мадлен, той продължи с увлечение:

— Знаеш ли, че Ню Йорк се преобразява с фантастична бързина. Къщите изчезват в една нощ и за една седмица израстват високи шестдесет етажа. Градът напредва по-бързо от хората. Ако не внимаваш, ще те надминат, ще останеш на опашката, ще остарееш…

Неговата словоохотливост досаждаше на Карол. Тя го бе поставила в затруднение само така, на шега, като бе казала, че иска да отиде с него в Ню Йорк. Отдавна знаеше, че той не пътува сам. Никога не й е бил верен. Всъщност неговите авантюри не я тревожеха много. Той толкова често сменяше метресите, си, че за него това се превръщаше в някакъв израз на вярност. Ревността, е чувство, което, за да се развие, трябва да се спре на някой образ. А с Филип, който тичаше от ясла на ясла, това бе невъзможно. Той се страхуваше, че докато избира, може да изгуби нещо. С теориите си, че търсенето на удоволствия е свещен дълг, той бе проглушил ушите й, за да се оправдава. Защото наистина се мъчеше да се оправдава още в началото, когато за нищо не го разпитваше. А и самата тя бе имала любовници. И нито веднъж той не бе забелязал. Много влюбен в себе си, за да допусне, че тя може да потърси развлечения и извън него! Нима бе разчитала на по-друго щастие, когато се бе омъжила за него преди пет години! Тогава тя бе най-добрата продавачка у Сузан Валоа. Модната къща бе пред прага на фалит и господин Филип Ейглетиер, юридически съветник на фирмата, се помъчи да спаси положението с италиански капитали. И наистина сполучи: той успяваше във всичко, с което се залавяше; Карол го бе видяла за пръв път на един коктейл по случай показването на нови модели… Тя не обичаше да си припомня за породилите се изведнъж чувства, защото от тях вече нямаше и следа. От този кратък пламък в сърцето й бе останала само ненавист, студена, търпелива и неукротима. Не защото Филип й изневеряваше, но защото бе забравил, че тя е жена: показваше се към нея нежен или просто внимателен само в присъствието на чужди хора. Неуважението я измъчваше повече, отколкото изневярата. С това той засягаше най-дълбокия смисъл на нейния живот: себелюбието й. Само с омразата си не би могла да му отмъсти за тази обида. Като се прикриваше зад фината маска на своята красота, тя анализираше с ожесточение своя съпруг. Намираше го гаден, посивял, неискрен, фалшив, егоистичен, груб материалист, досаден. Кой ли не знае това, което той разказваше за Ню Йорк… Какво ли ще стане, ако и тази вечер Жан-Марк не се прибере? Тихо подрънкване на чинии долетя от трапезарията. Мерседес слагаше масата. Очевидно тази идиотка бе избързала с един час!