Анри Труайя - Ейглетиерови

— Ще влезете ли с мене за една минутка? — попита Карол.

— Не — каза Филип. — Този път наистина закъсняхме. До скоро виждане!

Той седна зад кормилото. Жан-Марк се настани до него. Останал сам с баща си, той се почувствува неочаквано дълбоко успокоен. Потънал в спокойната мъжка атмосфера, настроението му се подобри. Колата безшумно летеше по равен път. Филип започна да му обяснява предложението, което щеше да направи на господин Ахил Вернер, за да предотврати смущението на борсата от разширяването на неговото предприятие. Всичко, което казваше, беше мъдро и ясно, претеглено с математическа точност. Изведнъж той прекъсна по средата обясненията си, стана мрачен и прошепна:

— Двамата там, не исках да ти го кажа пред Карол, сигурно ще свършат!

— А! — въздъхна Жан-Марк със свито сърце.

— Какво ти стана, като ги видя? Едва не примря?

Принуден да признае, Жан-Марк се опита да се изскубне:

— Не ми беше добре още като тръгнахме… На закуска ядох нещо, което ми бе неприятно…

— Защо блъфираш?

— Не блъфирам!

Филип го погледна със снизхождение, което го разтърси.

— Да, блъфираш! За пръв път виждаш тежко ранени, нали?

— Да.

— Няма нищо по-чисто от кръвта!

— Може би… Не зная…

Под влиянието на този поглед, който го караше да се вълнува, Жан-Марк се разбунтува срещу току-що проявеното малодушие.

— Няма нищо страшно! Това може да се случи на всеки — каза Филип добродушно. — И аз бях като тебе на двадесет години. Но преодолях прекадената чувствителност в характера си.

Жан-Марк имаше толкова голяма нужда да бъде утешен, че тези думи го изтръгнаха от безсилието, в което бе изпаднал. Щом като и баща му е изпитвал такова отвращение, той би могъл да вдигне глава. Оправдан и реабилитиран, се отпусна удобно на седалката. Макар и да бързаше, Филип не увеличаваше скоростта. Без съмнение той искаше да продължи разговора. Толкова рядко говореше с децата си! Връщайки се много години назад, Жан-Марк не можеше да си припомни да е разговарял така сериозно с баща си. Думите, които сега чу, бяха почти откровение за него: баща му го обича, уважава го, разбира го! Почувствува се радостен и горд.

— Мъжът, драги мой, се оформя всеки ден, частица по частица — продължи Филип. — Това е въпрос на воля. Мисли за себе си, винаги за себе си. Не се отклонявай нито сантиметър, освен когато имаш интерес. За работата не се тревожи, аз ще те подготвя. Ти ще използуваш моя опит. Така че ще успееш много по-бързо и дори много повече от мене! В личния живот е друго: трябва да се справяш със собствените си сили!… С жените как си?

Един поглед, отправен от крайчеца на окото, придружи въпроса. Смутен, Жан-Марк се загледа в баща си, без да отговори: едрото червендалесто лице под тъмни коси, подстригани късо, кафявите проницателни очи, гърбавият нос, цепнатата брада, валчестият и дебел врат — всичко това свидетелствуваше за неутолимата му жажда за живот. „Нищо не може да му устои — мислеше си Жан-Марк — и навярно от нищо не се страхува. Ето един човек, който само побеждава“.

Имах няколко малки приключения — каза той след миг.

Това бе истина: три-четири леки връзки с млади студентки, възбудени от това, че са открили свободата, философията на живота и любовта в мебелираните мансарди, далече от родителите си. Тези момичета минаваха от ръка в ръка, без да предизвикват нито възторзи, нито ревност.

— А сега? — попита Филип.

— Сега — каза Жан-Марк — съм се позатворил, станал съм по-сериозен…

— Много жалко!

— О, не, татко… Запознах се с едно много добро момиче…

— Какво разбираш под „много добро“?

— Младо момиче от добро семейство… просто от нашата среда…

— Ай!

— Тя е очарователна, много културна…

— Спиш ли с нея?

— Не — каза Жан-Марк, — тя не е от този тип…

Имаше предвид Валери, бялото русо момиче, много свястно, но и малко снобка. И в този миг очакваше баща му да го разпита за нея. Щеше съвсем нехайно да спомене името й: Валери дьо Шарнерай.

— За женене не мислиш все пак, нали? — попита Филип.

— Шегуваш ли се!

— Кажи!

— Кълна се, че не! Намирам я очарователна, но само толкова… За женене най-малко мисля! Имам още толкова да уча…

— Пази се, драги! Именно тези момичета — непипнатите, непостижимите! — знаят как да пленяват. Влюбиш ли се в такава — спукана ти е работата. Женитба! Парфюмиран затвор! Кариерата ти — по дяволите! А да не изброявам всичко друго, което ще пропуснеш. Човек трябва да е идиот или недоразвит, за да се посвети само на една жена, когато е на твоята възраст. Пък дори и по-късно, между нас казано. Радостта на живота е да си винаги на лов!