Анри Труайя - Ейглетиерови

Той му смигна. Ноздрите му се разшириха. Жан-Марк имаше известна представа за похожденията му. Той беше убеден, че баща му е имал много връзки, преди да срещне майка му. После пък Карол…

— Твоят основен недостатък, Жан-Марк, е, ако смея да кажа, не ти липсва мъжественост! — продължи Филип. — Я погледни Даниел, той не се страхува от нищо, слага си главата в торба!

— Искаш и аз ли да замина за Африка?

— Не, но да изскочиш от утъпкания път, да заживееш, вместо да живуркаш!… Африка и в Париж можеш да я откриеш, разбираш ли ме?

— Ще се опитам — каза Жан-Марк, като се засмя. — Но всичко това са само думи…

— Обаче думите създават възможностите, драги. Сега нямам много време да се занимавам с тебе, но това лято в Гърция ще наваксаме загубеното. Ще те раздрусам така хубаво, че да ти вдъхна смелост и страст към живота…

Екскурзията в Гърция, която Филип организираше със своите приятели Дюхурионови, беше постоянна тема на разговор в семейството. Ще посетят Атина през юли. Ще наемат корабче за десет-двадесет души (не повече!) и ще обиколят островите с него. Без да определят точно колко време и без да имат някаква точно определена цел — за развлечение или за разглеждане на старините! Просто ще скитат, за да се любуват на слънцето и на загадките на древността. Карол и Франсоаз бяха възхитени. Жан-Марк беше по-въздържан. В Гърция, през лятото, в най-голямата горещина!… А освен това ще има и отегчителни хора сред спътниците. Да слуша как госпожа Дюхурион ще дърдори глупости пред Партенона — това няма да бъде по силите му.

— Питам се дали ще преживея същите вълнения този път в Гърция, както първия път, преди осем години — каза Филип.

Жан-Марк пресметна, че преди осем години баща му беше разведен и не беше още сключил втория си брак. Познавал ли е тогава Карол? С нея или с друга жена е бил там? Настъпи мълчание. Макар пътят да беше лош на места, Филип увеличи скоростта. От друсането брадата му се поклащаше. Жан-Марк си мислеше, че никога няма да достигне баща си, който имаше дълбоки, твърди, професионални разбирания за живота, защото самият той беше по природа повърхностен и разпилян. Неговите най-сериозни начинания не успяваха или поради некомпетентност, или поради непостоянство. В никоя област той не можеше да се представи като завършен човек. Следваше право, но не изпитваше никакво влечение към правните дискусии, плуваше средно, но лошо скачаше във водата, караше ски, но никога не се решаваше да се спусне слалом по стръмна писта, харесваше се на момичетата, но не можеше да задържи никоя. Понякога дори се питаше дали знае да люби. Способността на жените да симулират е такава, че е невъзможно да разбереш истината по този въпрос.

Струваше му се, че може да определи характера си по-лесно с отрицателните си черти, отколкото с положителните. Едно скеле с хиляди дупки, през които вятърът минава със свистене. Една пясъчна кула, която се клати в основата си. „Каква основа? Аз нямам основа. Аз не съм нищо. Способен на всичко възвишено и на всичко най-долно. Раят и пъкълът се преливат в мене“. Той си представи, че е ранен, паднал окървавен край пътя. След това в болница, цялата плувнала в бяло, лъхаща на лекарства, и в мъглявото си пробуждане вижда загриженото лице на Мадлен, изтичала първа до леглото му. „Миличкият ми, какво ти се е случило?“ Когато бе на дванадесет, тринадесет години… Изведнъж трепна, водни капки се стичаха по предното стъкло. Пейзажът се замъгли. Над Фонтенбло валеше дъжд.

— С Вернер ще имаме работа около един час — каза Филип. — Искаш ли да караш колата на връщане?

— Да — каза Жан-Марк с благодарност.

Наистина на този сив костюм тъмнозелената връзка отива по-добре от светлокафявата. Не беше може би толкова блестяща, но си имаше други качества. Освен това тя правеше по-хубав възел, а това бе от значение. С наведена пред огледалото глава Жан-Марк провери за последен път изрядността на тоалета си. Обичаше да се облича елегантно дори когато нямаше предвид някаква важна среща. Той разпредели по джобовете си ключовете, пакетчето с цигари, запалката (подарък от Маду), портфейла, кърпата за нос, издърпа маншетите си, протегна врат, стисна зъби и се помъчи да се хареса, но откри с разочарование, че въпреки костюма (наистина много хубав за полуконфекция) няма вид на ония големи контета с покоряващ поглед, които бяха за него идеала на мъжката красота. С тесни рамене, с тъмни коси, той приличаше повече на фламинго, както казваше Валери. Тя много обичаше да се подиграва. С безпощаден поглед. С остър език. Всеки път, когато излизаха заедно, му шепнеше подигравки по адрес на хората, които ги заобикаляха. И все пак го харесваше, той бе уверен. Един ден дори му бе казала, че те двамата ще бъдат хубава двойка. Той се понапери. Може би трябваше да й телефонира, за да я види тази вечер към седем часа. Не, баща му има право: не трябва много да се обвързва с това момиче! Ценеше я, защото бе умна, весела, елегантна, но не беше в пълния смисъл на думата влюбен в нея. Ще я потърси утре… Освен да телефонира на Мики. С нея се бяха разделили приятелски миналия месец. Тя ще се съгласи навярно да го приеме в дома си, както преди. Трябваше винаги да изпива по няколко чаши уиски, за да добие настроение, но после в леглото тя биваше много мила. Той се съвзе, преди да се разнежи напълно: Мики не можеше вече да го възбужда с кълченията и кикотенето си.