Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

Пиха кафе в салона. После Агнес изчезна. Къщата бе празна. Радост, примесена със страх, обземаше Франсоаз все по-силно след всяка измината минута. Александър остави чашата си, на чието дъно изстиваше утайка от черно кафе. Ръката му обви раменете на Франсоаз. Тя очакваше този жест, без да си признава. Когато устните им се докоснаха, тя остро почувствува неизбежното. Той й каза, че не обича този толкова тържествен салон. Тя го заведе в стаята си.

— Сигурно мащеха ти е предизвикала всички тези трудности! — извика Люси, като изведнъж се намръщи над чашата си.

— Не, мамо! — каза Франсоаз. — Напротив, Карол беше склонна ти да дойдеш!

— Значи баща ти се е противопоставил?…

— Да.

— Той няма право да ми забранява.

— Той нищо не ти забранява. Моли те да си избереш. Ако предпочиташ да присъствуваш на религиозния брак, той ще присъствува на гражданския, а пък ако ти предпочиташ да присъствуваш на гражданския, той ще присъствува на религиозния.

— А защо да не присъствувам и на двата?

— Защото не иска да те срещне!

— Няма да се хвърля на шията му! Ние сме се разделили при много добри отношения!…

— Може би, мамо. Но все пак…

— Винаги стават някакви истории при брака на децата, чиито родители са разведени — каза Ив Мерсие с нравоучителен тон.

— Въпреки това! Трябва да се намери начин за споразумяване! Не сме кучета! — каза Люси.

Франсоаз извърна глава. Тези спорове за предимство я дразнеха. Безсмислено беше да избухват отново старите вражди между родителите по повод на едно събитие, което интересуваше само нея. С техните горчиви спомени, с тяхната фалшива гордост, с техния остарял егоизъм нямаше ли да й попречат да бъде напълно щастлива в деня на сватбата си? Макар и да изпитваше съжаление към майка си, тя й се сърдеше, че не е отстъпчива. „Ах, по-скоро да се измъкна от това семейно тресавище, да си създам мое собствено огнище и повече да не разчитам на нищо друго, освен на моята воля и тази на Александър!“ Щастие бе за нея, че той не я придружи тази неделя следобед! Стига му посещението през миналата седмица! Той не бе казал нищо обидно на Франсоаз по адрес на майка й, нито за втория й баща, но тя беше убедена, че ги е осъдил строго. Щеше да го види тази вечер, в седем часа. Това бе единствената светла точка през този ден. Даниел и Жан-Марк имаха вид, че също се отегчават около масата. Зад гърбовете им телевизорът беше пуснат, но без тон. От време на време Даниел, все още бронзов от зимното спортуване, се обръщаше, за да види бегло някоя картина. Яхнали коне с плъстени копита, жестикулиращи и неми каубои стреляха безшумно срещу индианците, които падаха, без да издадат никакъв вик. Люси избърса носа си с кърпа, погледна съпруга си с влажни очи и каза:

— И така, Ивон, ти какво мислиш?

— А-а — отвърна Ив Мерене, — аз съм деветата дупка на кавала…

— Знам — изхленчи Люси, — но това не е никакво решение!

Жан-Марк се усмихна саркастично и запали цигара с една позлатена запалка, чието щракане, изглежда, му доставяше голямо удоволствие. Беше подарък от тази Валери дьо Шарнерай, която Франсоаз случайно бе срещнала само веднъж на улицата и която й бе направила впечатление на ужасно предвзета снобка. „Ще трябва да му говоря за това момиче! Да узная докъде е стигнал с нея. Надявам се, че няма да…“

— Добре — каза Ив Мерсие, — ето моето мнение. Щом трябва да се избира, сладката ми, аз смятам, че ние, ти и аз, трябва да присъствуваме на гражданския брак, а след това ще направим един голям гуляй тук, вкъщи, семейно, само със свидетелите.

— Значи не ще видя дъщеричката си в булчинска рокля? — изстена Люси.

— Аз няма да се венчавам в бяла рокля, мамо — каза Франсоаз решително.

— Не в бяла? Защо?

Франсоаз се почувствува като попарена. Погледите на братята й бяха отправени към нея.

— Защото се ужасявам от този маскарад — отвърна тя.

Настъпи мълчание. Тя дишаше тежко. „Да мислят каквото си щат! Малко ме интересува!“

— Но как ще бъдеш облечена тогава, мила моя? — попита Люси с нескрито безпокойство.

Тя бе изостанала с един век.

— С бледосин костюм — каза Франсоаз. — Избрах си вече модел. Ще ти го покажа. Ние смятаме да сключим гражданския брак в събота, църковния брак в понеделник…

— В събота ще бъде прекрасно! — извика Ив Мерене. — Точно тогава съм свободен. И, значи, за гуляя — разчитай на мене! Твоят бъдещ съпруг има хубав апетит, надявам се…

— Как може да знае това още отсега, бедната ми? — попита Люси, като се усмихна.