Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

Франсоаз предусещаше възбудата на Александър пред тази проверка (най-после направена!) на католическата непримиримост. Подигравките, които таеше срещу нея, придаваха на лицето му някакво лукаво изражение. Защо ли той не искаше да се отдаде без колебание на добротата на този свещеник, който го гледаше дружелюбно?

— Естествено е, отче — каза той с фалшива сериозност, — католическата църква да се стреми да привлече в своето лоно ако не един от съпрузите некатолик, поне потомството му. Забележете добре, че православната църква, която е много по-демократична, дава пълна свобода на родителите да кръщават децата си по католически, православно или по протестантски. Навярно тази търпимост се обяснява с факта, че нашата църква се намира в положението на емигрант и нейната преходна мощ е намалена. Значи съгласни сме нашите деца да бъдат католици!

Като го слушаше да говори за техните деца, тя изпита голяма тревога. Той не трябваше да се шегува с този въпрос. Тя го хулеше, като смяташе, че винаги е разположен да се подиграва и да опетнява.

— Елате пак да се видим, когато определите датата на вашия брак — каза абат Ришо.

— Ние смятаме да се венчаем през февруари — каза бързо Франсоаз.

— Няма ли някаква забрана през февруари? — попита Александър.

— Не — каза абат Ришо, като се усмихна. — От вас, господине, ще искам само, ако е възможно, едно кръщелно свидетелство, а от вас, госпожице, свидетелство за кръщение, за първо причастие, за конфирмация и бележка, че сте се изповядали.

И отново по време на това изброяване Франсоаз откри иронична нотка в погледа на Александър.

— А за музикалната програма? — попита той.

— Ще я определим заедно, когато му дойде времето — каза абат Ришо. — Или по-добре вие говорете с нашия органист…

— Във всеки случай ще бъде много скромна — измънка Франсоаз.

— Успокойте се, тук няма тридесет и шест вида категории венчавки. Бракосъчетанието е еднакво за всички. Церемониите се различават една от друга само по избора на цветята и програмата. Ще направим така, както желаете…

Абат Ришо стана. Разговорът беше свършен. Други случаи, може би по-интересни, го чакаха в коридора. Вместо да мине през вратата, която водеше направо на улица „Абе“, Франсоаз пожела да излязат, като минат през църквата. Тя имаше физическа нужда да почувствува върху раменете си сянката и хладината на храма. Нощта бе настъпила. Няколко светли точки осветяваха огромния мълчалив кораб. Тук-там човешки силуети, загубени в тази необятност, се молеха с наведени глави. Франсоаз се вмъкна между пейките, коленичи и се съсредоточи. Александър остана прав до нея със скръстени ръце. Тя се помъчи да се издигне до бога, за да поиска закрилата му по пътя, който си бе избрала. Но присъствието на Александър й пречеше да се откъсне от света.

Тя стана и се отправи към изхода. Той я последва, като разглеждаше изпод вежди сводовете, стъклописите и картините като турист. Събраха се в тъмното преддверие. Насреща блестяха нечестивите огньове на бистрата.

— Ето — каза тя, — нали не беше много мъчително за вас?

— Напротив! Чудесен е този абат Ришо! Модерен, разбран, прям…

— Хубаво е това, което каза за съюза между църквите!

— Той следва предписанията отгоре!

— О, не! Той наистина говори така, както сърцето му диктува! Като го слушахте, вие нямахте ли чувството, че…

— Докога ще ми говориш на вие?

Тя се усмихна и се поправи с усилие:

— Като го слушаше, нямаше ли впечатление, че той бе щастлив от възможността да сключи брак между православен и католичка?

— Съвсем не! След всичко това аз съм уверен, че когато моментът настъпи, той просто ще си изпълни задължението! Ще пийнем ли по чашка в „Двете маймуни?“

— Ще се чувствуваме по-добре вкъщи — каза тя.

Навлязоха в улица „Бонапарт“.

— Ще трябва да ме заведеш в православната църква — подзе тя.

— Защото той така препоръча в своята вселенска снизходителност ли?

— Не, а защото единствения път, когато ходих, бях развълнувана от богослужението, от песните.

— Ето кое е сериозното: махни песните, махни богослужението и какво ще остане от властта на християнството върху душите? Именно тази театрална и административна страна на религията ме кара да настръхвам. За много хора да се живее съгласно църквата, значи да се презастраховат за всеки случай!

Той се засмя.

— Не казвам това за тебе!

— Не съм по-интелигентна от другите!

— Ти имаш по-открита душа. Това точно ми харесва в тебе. Всъщност ти знаеш, че и аз не желая да се мамя. Не съм инат. Дай ми твоя бог и нека той ме приласкае!