Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

— Ах! Моят бог, моят бог!… Няма нищо необикновено!… Той е тук, това е всичко!

— Браво! От него не искаме нищо друго, освен да бъде тук: едно понятие в сърцето, също като чувството за притегателната сила или за посоката. Но свещениците са пожелали всичко да обяснят, всичко да узаконят. Те са разчистили един прекрасен терен от тръни. И са поставили плакати: забранени поляни, не хвърляй боклуци, движи се еднопосочно, моля, водете кучетата само с верижки. И девствената гора е превърната в оградена квартална градинка, където рентиерите се събират, за да греят на слънце старите си кости, а децата — за да играят на топка…

Тази пламенна реч не беше неприятна за Франсоаз. Предпочиташе я пред студената ирония, която той понякога използуваше срещу религията. Освен това в моменти на голямо увлечение гласът на Александър трептеше така, че проникваше дълбоко в нея.

Вкъщи тя го настани в салона и му поднесе уиски. Той не скриваше предпочитанието си към това питие. Тя се усмихваше със задоволство, като го гледаше как върти чашата в ръката си. След като Карол замина за Капри, а Даниел за Клюзаз, беше останала само с баща си. И тази вечер щеше да вечеря насаме с него. Имаше чувството, че сега, когато бе сгодена, той се отнася към нея с по-голямо уважение. Дори с повече нежност. Бе удържала на изпитанието въпреки всички очаквания. Минаваше седем часът, той нямаше да закъснее. Александър и баща й ще си разменят по няколко думи, пушейки цигарите си. Тя обичаше да ги гледа, седнали един срещу друг, това бяха двамата мъже в нейния живот. Утре трябваше да представи Александър на майка си и на втория си баща. Няма да бъде много приятно. Александър имаше толкова развит критичен ум!… „Дано мама не спомене за мъртвороденото си дете и не се разплаче, като ни пожелава много щастие. Още на телефона, когато й съобщавах за годежа си, тя избухна в плач. Станала е толкова нервна след това раждане!“ Александър си наля втора чаша уиски, повдигна я до очите си и се вгледа през нея.

— Ще продължиш ли курса по руски, когато станеш госпожа Козлова? — попита той.

— Разбира се! Искам на всяка цена да си взема дипломата и да си намеря служба…

— Страхуваш се, както баща ти, че не печеля достатъчно за двама?

— Не, но държа да участвувам в разходите, да се чувствувам полезна…

— Ще изглежда много смешно, че жена ми е моя ученичка!

— Ще се запиша в групата на някой друг преподавател.

— Ще ревнувам тогава!

— Ти ли?

Тя се засмя.

— Разбира се, че аз! Мислиш, че съм неспособен!

Той хвана ръката й и поднесе дланта й към устните си. Филип влезе в салона. Франсоаз подскочи: не беше чула вратата да се отваря. Малко сконфузена, тя се отдръпна от Александър и покани баща си да изпие една чашка с тях. Но той отказа. Бързал много. Впрочем нямало и да вечеря вкъщи. Тя бе съкрушена от всички тези непредвидености. След като отправи разсеяно няколко любезни думи, сякаш за да изплати някакво задължение, Филип мина в стаята си, за да се преоблече. Двадесет минути по-късно той се появи отново в тъмен костюм е фини сини райета, който дъщеря му виждаше за пръв път. Очевидно — и то много очевидно за Франсоаз — той отиваше на среща с някоя жена. Карол също не си губеше времето на Капри! Филип целуна дъщеря си по челото, стисна ръката на Александър и загадъчен и жизнерадостен, се измъкна с лекота, която възрастта му правеше жалка. Мерседес веднага нахлу в салона като вихър и изсъска през стиснатите си зъби:

— Масата за госпожицата е сложена.

Объркана от тази дързост, Франсоаз погледна Александър, подвоуми се, после каза:

— Би ли останал на вечеря?

— С удоволствие! — каза той.

— Значи, Мерседес, ще прибавите един прибор.

— Не… Не е възможно! — запъна се Мерседес.

— Защо?

— Няма какво!

— Нали баща ми трябваше да вечеря вкъщи!

— Баща ви вечер яде само парче шунка.

— Аз ще се задоволя също с парче шунка! — каза Александър.

— Ах, не! — извика Франсоаз. — Тя прекалява!…

С право се разгневи като стопанка на къщата. Изтича в кухнята, следвана от Мерседес. Агнес, разпитана така неочаквано, заяви, че хладилникът е претъпкан с хранителни продукти и с удоволствие ще приготви за госпожицата и нейния годеник една вечеря, за която ще й благодарят.

И наистина след половин час Франсоаз и Александър ядяха котлети, гарнирани със зелен фасул. Сервира им Агнес. Мерседес си беше отишла, считайки, че работното й време е свършило.

Седнала срещу Александър на семейната маса, Франсоаз изпитваше вълнуващо чувство, че е омъжена от години вече и че все пак се радва на брачния си живот. Тя гледаше как яде и пие този човек, чието име ще носи, и му беше признателна, че има апетит, тъмни и нежни очи, големи чувствени ръце и че бе избрал именно нея, която беше толкова незначителна.