Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

— С удоволствие — отвърна той.

Тя наля уиски, газирана вода, взе ледени блокчета с една щипка. Филип се отпускаше щастлив, че бе водил разговора от край до край прямо и резултатно. И той остави да му налеят само два пръста уиски, но се отказа от водата. Изведнъж нямаше вече какво да си кажат. Усмихнаха се един на друг така, както се усмихват продавачът и купувачът след пазарлъка. Само Франсоаз вярваше на ангелите. Александър Козлов вдигна чашата си, като я погледна. Преди малко тя за пръв път го бе нарекла „Александър“. Една врата хлопна, после друга. Отпуснато русо момче с голяма коса влезе в салона.

— Ето и Даниел, нашия изследовател!

Стиснаха си ръцете. После говориха за Жан-Марк, за леля Маду… Изреди се целият Ейглетиеровски род. Александър Козлов намери, че от няколко минути не му е така забавно. Схруска един солен бадем, изпи чашата си и стана, за да се сбогува. Карол каза:

— Ще бъдете ли свободен да вечеряте утре с нас?

Тласкан от любопитство, Жан-Марк вървеше с големи крачки по улица „Бонапарт“. Какво означаваше тази бележка на Франсоаз, която бе намерил под вратата, когато се прибра от юридическия факултет? „Непременно трябва да дойдеш днес на вечеря вкъщи. Ще ти съобщя една голяма, една много голяма новина!“ Мислеше си, че като пристигне в седем часа, ще има време да говори насаме с нея. Но вкъщи? Мерседес му съобщи, че госпожицата още не се е прибрала. В същия момент вратата на кабинета се отвори.

— Ти ли си, Жан-Марк? Ела!

В стаята бяха баща му и Карол, усмихнати на фона на стари книги.

— Знаеш ли новината? — подзе Филип. — Франсоаз се омъжва.

Отначало зашеметен от удара, Жан-Марк прошепна:

— За кого?

— За преподавателя си по руски: Александър Козлов.

Изненадата на Жан-Марк преля в такъв силен гняв, че почувствува как ръцете му отмаляват и устните му треперят.

— Това не е възможно! — извика той. — Нима ще й позволите?

— А защо не? — каза баща му раздразнено.

— Защото този тип е много стар за нея!… Защото той няма пари!… Защото не знаем какъв човек е!…

Филип подхвърли с насмешка:

— Нима ще го упрекваш, че е от руски произход? Не съм мислил, че си с толкова ограничени възгледи!

— Аз го упреквам, че е точно противоположният тип на съпруг, какъвто подхожда на Франсоаз! Тя ще бъде само нещастна с него! Той се занимава с парадокси, той се подиграва с всичко, което тя уважава, той е загнил от пороци…

— Какво точно знаеш?

— Трябва само да го видиш!

— Често ли си го виждал?

— Само веднъж, но ми стига!

Филип се отпусна в кожения си фотьойл и отправи към сина си лъчите на студените си зеници.

— Мой скъпи Жан-Марк, аз мога да се похваля с умението да разкривам бързо и вярно качествата и недостатъците на един човек още с първия разговор. Това е част от моята професия! Този Козлов наистина не е блестяща партия, но той е интелигентен, способен и обича сестра ти…

Жан-Марк слушаше баща си, но гледаше Карол. Седнала равнодушно до ъгъла на масата, тя изглеждаше съгласна във всяко отношение със съпруга си. Навярно бе очарована, че се отърваваше от Франсоаз и още повече че я обричаше да страда. Защото невъзможно бе да вярва искрено в благополучието на този брак. Тя бе много фина, много хитра. Макар и да владееше изражението на лицето си, в очите й прозираше необикновено задоволство. Изведнъж Жан-Марк почувствува, че дори самият му баща не вярва на нито една дума от това, което казваше. Отвратителна комедия играеха и единият, и другият, за да се оправдаят. Приличаха на двама съучастници след престъпление. Отвратен, Жан-Марк измърмори:

— Кога решихте всичко това?

— Вчера — каза Филип. — И тази вечер Александър Козлов ще дойде на вечеря у нас.

— Не разчитайте, че аз ще бъда на трапезата! — изрече Жан-Марк на пресекулки.

— Кажи защо, ако обичаш? — попита Карол, вирнала кос и с презрителна усмивчица на устни.

— Защото не искам да имам вид, че одобрявам тази тъмна афера! Допускам, че Франсоаз си е загубила главата: тя е влюбена! Но че вие двамата, които би трябвало да я възпрете, я тикате към тази авантюра — това, простете ми, вече ми е непонятно!

Той се задушаваше. Сълзи от гняв раздвояваха погледа му.

— Това е безобразие! — добави той. — Безобразие! Ако й се случи нещо, вината ще бъде ваша!

— Най-многото, което може да й се случи, е да роди дете! — каза Карол през смях.

Жан-Марк й отправи язвителен поглед. Мразеше я. Тя се беше облякла за вечерята. С тази тъмносиня рокля, която той толкова обичаше, с кръгло деколте, което стигаше до браздата между гърдите й.