Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

— Хайде, разказвай! — каза Филип. — Как ти се видя Америка?

— Страшна! — каза Жан-Марк.

— Нищо не значи това — страшна!

— За мене значи. Като живееш няколко седмици там, в главата ти се набиват други измерения!

— Дидие Копелен с тебе ли се върна?

— Не, напусна Ню Йорк преди петнайсет дни.

Жан-Марк се усмихна, погледна дъното на чашата си и добави:

— Беше останал съвсем без пари! Отначало се опита да дава уроци по френски, но учениците му се изпариха един след друг.

— А ти как я караше с Крауфорд?

— Много добре. Прекарвах времето си в събиране и класиране на френски юридически публикации…

Канторите на Хю Д. Крауфорд бяха кацнали на шестдесет и третия етаж в сградата на Чейз Манхатън Банк. Благоприятна атмосфера, интерфон и изумителен изглед към каньоните на Уолстрийт, мъглата в морето и Статуята на свободата. Сто двадесет и пет адвоката работеха под заповедите на тази сърдечна и сурова личност с грубо лице и с бели като платно коси.

— Какъв тип е старият Крауфорд! — въздъхна Жан-Марк. — А пък канторите му!… Ако ги видиш само!

— Но аз съм ги виждал! — каза Филип.

Жан-Марк се спъна от тези думи и млъкна. Погълнат изцяло от личните си спомени, той беше забравил, че баща му е ходил повече от десет пъти в Ню Йорк. Изведнъж това му отне желанието да опише впечатленията си от пътуването. Но Филип настояваше:

— Това е една страна, която смазва с богатство, бруталност, сила и цинизъм, нали?

— Да…

— И с течение на времето европеецът загубва доверие…

— Така ли мислиш?

— Ако ти предложеха да останеш завинаги в Ню Йорк, би ли приел?

— Защо не?

Филип поклати глава.

— Е, добре, ти ме изненадваш! Още поведе, че Даниел ми съобщава, че предпочита Брега на слоновата кост пред Франция!

И двамата избухнаха в смях.

— Скоро ли се връща? — попита Жан-Марк.

— В края на месеца, мисля.

— А Франсоаз? Още ли е в Тюке?

— Да.

Входната врата се затвори с трясък. Филип остави чашата си върху ниската маса и каза:

— Аха! Карол е!

Двамата се изправиха с едно и също движение. Карол се появи задъхана, развълнувана, с очи, блестящи в малкото остро и загоряло лице.

— Жан-Марк! — каза тя. — Излезе много глупаво! Връщам се от „Орли“! Закъсняла съм пет минути!

Това появяване беше толкова в стила на Карол, че Жан-Марк не можа да не се възхити на верността на тази жена към самата себе си. Тя го целуна непринудено. Той вдъхна лъхащия от нея парфюм. Тя се отдръпваше вече от него.

— Я да те видя! — каза тя. — Ти си съвсем във форма, драги мой!

Не си спомняше да бе мислил за нея по време на раздялата им. И все пак сега я гледаше без изненада, сякаш винаги е била пред очите му. Тя беше поотслабнала и почерняла. Режим и слънчеви бани на кораба. Кехлибареният тен на нейната кожа й придаваше повече блясък, като контрастираше с широките й зеници и със зъбите й, които една усмивка разкриваше.

— Гладен ли си? — попита тя. — Наредих Агнес да ти приготви ядене…

— Благодаря, вечерях в самолета.

Тя седна до съпруга си на дивана с многоцветните възглавници, Филип я притегли към себе си и с дясната си ръка обгърна раменете й. Тя изглеждаше щастлива с тази мъжка ръка, обгърнала врата й. Обаче погледът й оставаше втренчен в Жан-Марк с иронично любопитство. Тя поиска да узнае всичко за живота, който бе водил в Съединените щати. Той трябваше да й опише стаята, която наемаха с Дидие Копелен в апартамента на един от сътрудниците на Крауфорд, как е прекарвал времето, къде е ходил…

— Жените — каза Карол, — какво мислиш за американските жени?

Този въпрос, зададен от нея, го смути. Не беше имал никаква сериозна сантиментална авантюра в Ню Йорк.

— Те са като французойките — каза той. — Има грозни, има и хубави. — И за да смени темата, попита: — А вие? Това пътешествие из Гърция?

Тя вдигна очи към тавана: катастрофа! Било много горещо, корабът не бил устойчив в открито море и Колет Дюхурион успяла да скара всички семейства помежду им.

— По-добре щеше да бъде, ако бяхме отишли с тебе в Съединените щати! — каза Филип.

Той стана, разтворил уста в царствена прозявка.

— Умирам за сън!

— Чудно — каза Жан-Марк, — а пък аз с тази промяна на часа съвсем нямам намерение да спя.

— Ще нощуваш вкъщи — отсече Карол. — Нищо не е подредено у тебе на улица „Асас“. Агнес дори не е почистила…

Той прие нито с досада, нито със задоволство това удобно разрешение. Баща му и Карол се оттеглиха, след като му пожелаха лека нощ. Те имаха вид на щастливо семейство. Бяха ли се сближили по време на пътешествието си из Гърция?