Людмила Улицкая - Медея и нейните деца

… Бутонов все не я освобождаваше. Тя три пъти отиде при него в Расторгуево. Взетата нота сякаш беше пределно висока, нямаше повече накъде, ще останеш без глас, ще останеш без нищо… Но едва сега, когато всяка среща беше като последна, Бутонов си даде сметка, че Маша дотолкова бе засенчила първообраза си, позабравената Розка, та дори не можеше да си припомни лицето на изчезналата ездачка, и вече не Маша му изглеждаше като подобие на Розка, а напротив — онази случайна любов е била предвестник за тази, и неминуемата раздяла само усилваше страстта му.

Той изостави онези две-три жени, които едновременно и необвързващо присъстваха в живота му. Едната, дори донякъде делово необходима, секретарка в Спорткомитета, му даде да разбере, че е обидена от пренебрежението му; втората — клиентка, млада балерина, за която той правеше изключение, защото смяташе масажната маса за работна площадка, а не за място за наслади, отпадна от само себе си, тъй като замина за Рига. Наистина не беше виждал Ника от декември, чуха се няколко пъти по телефона, изразиха любезно желание да се видят, но и двамата не направиха никаква стъпка.

Очертаваше се поредната професионална криза. Бяха му омръзнали спортната медицина, еднообразните травми, с които постоянно се занимаваше, и жестоките интриги, свързани с командировките в чужбина. Същевременно получи предложение: към Четвърто управление се създаваше рехабилитационен център и Бутонов се очертаваше като един от възможните претенденти за шефското място. Това предвещаваше най-различни интересни възможности. Жена му Оля, която на трийсет и пет години бе стигнала професионалния си таван, както обикновено става с математиците, го окуражаваше: нова работа, модерно оборудване, не може цял живот да масажираш едни и същи точки…

Иванов, повехнал, прежълтял, с годините все по-подобен на будистки монах, го предупреждаваше: „Не е за твоя ум, не е за твоя характер…“

В предпазващите му думи имаше едновременно и почтителна оценка, и леко незачитане.

Бутонов, който имаше много високо мнение за Ника особено след толкова сполучливата й намеса в ремонта, реши да се посъветва с нея. Срещнаха се близо до театъра и отидоха в долнопробна кръчма на „Таганския площад“, удобна с местоположението си в пресечната точка на посоките им.

Ника изглеждаше прекрасно, макар че всичко по нея беше малко прекалено: дългото кожено палто, късата пола, големите пръстени и бухналата грива. Непринудено и весело си поговориха за едно-друго, Бутонов й разказа за проблема си, тя неочаквано се стегна, намръщи се и рязко каза: — Валера, знаеш ли, в нашето семейство традиционно стоим по-настрана от началството. Имах един близък роднина евреин дентист, та той си имаше любима шега: „Душата ми умира за съветската власт, но тялото ми не я иска.“ А ти с тази работа непрестанно ще й масажираш тялото… — Ника изруга каруцарски с високохудожествена лекота.

На Бутонов веднага му падна камък от сърцето: с веселата си псувня Ника реши въпроса му — Четвърто управление отпада. И той веднага й го съобщи с благодарност.

Дружеското им предразположение достигна такъв градус, че като свършиха с шишчетата, се качиха на бежовия москвич и Бутонов, без да задава никакви въпроси, зави на „Таганския площад“ и потегли към Расторгуево.

… Маша се измъчваше от най-непоносимото безсъние, когато всички приспивателни вече са изпити и спят ръце, крака, гръб, всичко спи освен малък център в главата, който изпраща един и същ сигнал: „Не мога да заспя… не мога да заспя…“

Тя се измъкна от леглото, в което спеше на кълбо Големия Алик, толкова мъничък в детската си поза. Отиде в кухнята, изпуши една цигара, пусна студената вода, наплиска се и полегна на кушетката, затвори очи — и пак: „Не мога да заспя… не мога да заспя…“

Той стоеше на вратата, вечният й ангел, в тъмночервено, мрачно; лицето му беше неясно, но очите му синееха ярко като от процепи на театрална маска. Маша забеляза, че вратата е фалшива, истинската каса на вратата е по-вдясно. Той протегна ръце към нея, сложи длани на ушите й и дори леко натисна.

„Сега ще ме научи на ясновидство“ — досети се тя и разбра, че трябва да си свали пеньоара. Остана по дългата нощница.

Той се намери зад нея и затисна ушите и очите й, а със средните пръсти започна да прави движения по челото й чак до началото на носа. Тънки цветни вълни доплуваха и отплуваха — дъги, разтеглени на безброй отсенки. Той чакаше тя да го спре и тя каза: