Людмила Улицкая - Медея и нейните деца

Няколко години след като емигрира в Америка, Алик издаде стихосбирка на Маша.

Георгий ни донесе книжката, на първата страница има неин портрет, направен по любителска снимка от последното й кримско лято. Тя се е обърнала и гледа в обектива с радостно изумление. Не мога да дам мнение за стиховете й — те са част от моя живот, защото и аз прекарах онова последно лято с децата си в Посьолок, в къщата на Медея…

Бутонов се пристрасти към расторгуевската си къща, закара там след дълги навивки жена си и дъщеря си и му се роди син, в когото е безкрайно влюбен. Отдавна не се занимава със спортна медицина, смени насоката и работи с гръбначно болни, които му доставят непрестанно ту Афганистан, ту Чечня.

Цялото по-възрастно поколение си отиде с изключение на Александра Георгиевна, Сандрочка. Тя е дълголетница, вече гони деветдесетте. След смъртта на Маша идваше всяко лято, а през последната година на Медея остана тук с Иван Исаевич и погреба сестра си.

Последните две години не е идвала в Крим: вече й е трудно.

Иван Исаевич има двете сестри за праведници, но Сандрочка се усмихва с неувяхваща си и на старини усмивка и поправя мъжа си:

— Само едната беше праведница…

Много се радвам, че чрез мъжа си се оказах приобщена към това семейство и че у децата ми тече и малко гръцка кръв, Медеина кръв. И досега в Посьолок идват Медеините потомци — руски, литовски, грузински, корейски. Моят мъж си мечтае, ако имаме пари, догодина да доведем малката си внучка, дъщеря на по-голямата ни снаха, чернокожа американка от Хаити.

Това е удивително приятно чувство — да си от рода на Медея, от това толкова голямо семейство, че дори не познаваш лично всичките му членове и те чезнат в далнините на било и не било и на бъдещето.

1996 година

Денят на победата, официален празник. — Б.пр.

1944 г. — Б.пр.

Високо дърво, вид китайски ясен. — Б.пр.

Военни отряди, действащи съвместно с ЧК, милицията и Червената армия. — Б.пр.

По това време Кралство на сърби, хървати и словенци. Югославия — от 1929 г. — Б.пр.

Градче на югозапад от Солун с прочути скални манастири. — Б.пр.

До 1936 г. името на града е Тифлис. — Б.пр.

I Кор. 13:12: „Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава — лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.“ — Б.пр.

Вж. бел. с. 28. — Б.пр.

Вид пирожки. — Б.пр.

Братовчедът е опасен съсед (фр.). — Б.пр.

Религиозно пълнолетие на еврейските момчета — 13 години. — Б.пр.

Вилню е името на Вилнюс до 1939 г. — Б.пр.

Каримите са немногобройна народност главно в Украйна, Литва, Полша, потомци на стара еврейска секта. — Б.пр.

Ястие с пиле. — Б.пр.

Шмалкалденски съюз — политическо обединение на немските протестанти през 153 в гр. Шмалкалден. — Б.пр.

Китайско-източна железопътна линия. — Б.пр.

Освобождение, безусловна свобода. — Б.пр.

Глухонемият герой от „Муму“ на Тургенев. — Б.пр.

Корсун е Херсонес в Крим. — Б.пр.

Ниска декоративна ограда с колонки (балюстри) и парапет (фр.). — Б.пр.

Грузинска водка, вид гроздова ракия. — Б.пр.

По името на оазиса Фаюм (Северна Африка), където в края на XIX в. е открита изрисувана дъсчица с човешки портрет (восъчна живопис) от I-III в. — Б.пр.

Митологичната Медея е дъщеря на царя на Колхида — Западна Грузия. — Б.пр.

Съботен молитвеник. — Б.пр.

Начално религиозно училище. — Б.пр.

Тоест обиталище на блаженството. — Б.пр.

По Шекспир, „Отело“: „И тъй обикнахме се ние двама, тя мен за туй, че мъки срещал бях: аз нея, че пожали ме за тях“ (I.3: превод Валери Петров). — Б.пр.

Шарко е французин. — Б.пр.

Заупокойна молитва (иврит). — Б.пр.

Книга на Товита, 5. — Б.пр.

Вид пирожки. — Б.пр.

Месно ястие с домашна юфка. — Б.пр.

През 301 г. в Армения идват 37 християнски девици, избягали от Рим поради гоненията срещу християните. Цар Трдат III, очарован от една от тях на име Рипсиме, я пожелава, но девицата заявява, че принадлежи на Иисус. Царят в яростта си нарежда да бъдат убити Рипсиме и всички останали девойки, дали същия обет, както и наставницата им Гаяне. — Б.пр.