Людмила Улицкая - Медея и нейните деца

После взеха шейната и се качиха на възвишението. Оваляха се в снега, намокриха се, щастливи и тримата.

— А в Бостън има ли сняг? — попита Маша.

— Не и такъв. Но ще ходим в щата Юта да караме ски и ще е същото — обеща Алик. А каквото обещаеше, винаги го изпълняваше.

Бутонов се обади същия ден вечерта:

— Не ти ли домъчня за мен?

Предния ден той видя Маша в двора, но не й отвори, защото му гостуваше една дама, тлъста преводачка, с която пътуваха заедно. Две седмици се бяха споглеждали многозначително, но не им се отвори възможност. Меката дремлива жена, досущ като жена му Олга, както установи по-късно, като сънена котка се въртеше в прегръдките му, докато Маша звънеше, и го беше яд на нея, на Машка и на самия себе си. Трябваше му Маша, остра, рязка, със сълзите и стоновете й, а не тази дебелана.

Обади се на Маша още сутринта, но телефонът беше изключен, после на два пъти вдигна Алик и Бутонов затваряше, чак вечерта я чу.

— Не ми се обаждай повече, ако обичаш — помоли Маша.

— Кога? Кога ще дойдеш? Не отлагай — не я чу Бутонов.

— Не, няма да дойда. И не ми се обаждай повече, Валера — гласът й стана проточен, плачлив. — Не мога повече.

— Машка, ужасно ми липсваш! Да не си луда? Сърдиш ли ми се? Това е някакво недоразумение, Маша. След двайсет минути съм пред вас, излез — и й затвори.

Маша се обърка. Така хубаво, така твърдо беше решила повече да не се вижда с него и изпита ако не освобождение, поне облекчение, и днешният ден беше толкова хубав с пързалката, слънцето… „Няма да изляза“ — реши Маша.

Но след трийсет и пет минути си наметна якето, викна на Алик: „Връщам се след десет минути!“ — и се понесе надолу по стълбите, дори не извика асансьора.

Колата на Бутонов беше спряла пред тях. Тя дръпна дръжката, седна до него:

— Трябва да ти кажа…

Той я сграбчи, пъхна ръце под якето й:

— Непременно всичко ще си кажем, бебчо — и потегли.

— Не, не, никъде няма да ходя. Излязох да ти кажа, че никъде не тръгвам.

— Вече тръгнахме — засмя се Бутонов.

Този път Алик се обиди:

— Чиста свинщина! Как не разбираш! — скара й се късно вечерта, когато тя се прибра. — Излизаш за десет минути и се връщаш след пет часа! Какво трябва да си мисля? Дали не те е бутнала кола? Дали не са те убили?

— Извинявай, за Бога, прав си, свинщина е. — Маша се чувстваше ужасно виновна. И ужасно щастлива…

После Бутонов изчезна за цял месец и Маша с всички сили се мъчеше да приеме изчезването му „като факт“, но този факт й изгаряше вътрешностите. Тя почти не хапваше, пиеше подсладен чай и водеше безкраен вътрешен монолог, насочен към Бутонов. Безсънието й придобиваше все по-остра форма.

Алик се разтревожи: нервното й разстройство беше очевидно. Взе да й дава транквиланти, увеличи дозите на приспивателното. Маша отказа психотропните препарати:

— Не съм луда, Алик, аз съм идиотка, а това не се лекува…

Алик не настоя. За него това беше допълнителна причина да побърза с пътуването.

На два пъти идва Ника. Маша говореше само за Бутонов. Ника го ругаеше, самата тя се покайваше и се кълнеше, че за последен път са се виждали през декември — още преди да замине за Швеция. Каза също, че той е кух човек и най-ценното в цялата история е само това, че Маша написа толкова много прекрасни стихове. Маша послушно й рецитираше и си мислеше: дали Ника не я лъже, дали не е била у Бутонов, когато му звънеше на вратата?

Алик обикаляше какви ли не канцеларии. Събра купища документи. Бързаше не само заради Маша — в Бостън го чакаше работа, а без работа и той самият се чувстваше като болен. Пътуването нямаше да е лесно: първо до Виена по еврейския канал и после вече в Америка. Не беше изключено между Виена и Америка да се вклини и Рим — това зависеше от скоростта, с която документите им ще се обработят от чуждестранните чиновници.

Към всички тегоби около заминаването се притури и бунтът на Дебора Лвовна: „Никъде не отивам, сестра ми е болна, единственият ми близък човек, никога няма да я изоставя…“ После следваше каноничният текст в стил „идише маме“ 43 43 Еврейска майка (идиш). „А идише маме“ е известна еврейска песен, посветена на майката. — Б.пр. : „Цял живот за теб съм се бъхтала, а ти, неблагодарник… този проклет Израел, от него идват всичките ни неприятности… тази проклета Америка, мътните да я вземат дано!“

На тези аргументи Алик нямаше какво да й отговори, той хвана майка си за раменете:

— Мамичко мила! Знаеш ли да играеш тенис? А да караш кънки? Има ли нещо на този свят, което да не умееш? Има ли нещо, което да не знаеш? Помълчи, моля те. Никой не те е изоставил, ще пътуваме заедно, а сестра ти Фира ще издържаме от Америка. Там ще изкарвам много пари…