Джон Тул - Сговор на глупци

— Хубаво, хубаво. Не се притеснявайте — измърмори мистър Ливай и затръшна вратата.

— Чудесен човек! — сподели пламенно Гонзалес. Двамата с Игнациус наблюдаваха през прозореца как мистър Ливай се качва в спортната си кола. Моторът изръмжа и след няколко секунди господарят им се скри от погледа, оставяйки зад себе си само едно синкаво облаче от изгорели газове.

— Е, май трябва да се заловя с архива — заключи Игнациус, когато се усети, че гледа към една съвсем празна улица. — Ако обичате, подпишете писмата, за да мога да заведа вторите екземпляри. Е, сега вече спокойно ще мога да подходя към онова, което гризачът е оставил от папката на Ейбълман.

Докато Гонзалес с мъка се опитваше да възпроизведе подписа „Гюс Ливай“, Игнациус зорко наблюдаваше.

— Мистър Райли — рече завеждащият, внимателно завъртайки капачката на евтината си писалка. — Отивам до фабриката, за да говоря с майстора. Моля ви, наглеждайте нещата тук.

Под „нещата тук“, както схвана Игнациус, мистър Гонзалес имаше предвид мис Трикси, която гръмко хъркаше, все така просната на пода пред кантонерката.

— Seguro 6 6 Разбира се (исп.). — Б.пр. — отвърна той и се усмихна. — Малко испански, за да поменем знатния ви произход.

Шефът на кантората още не бе затворил вратата, а Игнациус вече пъхаше бланка „Ливай“ във високата му черна пишеща машина. Първата стъпка към успеха на „Панталони Ливай“ бе да се поставят на мястото им онези, които злословеха по неин адрес. И за да оцелее сред джунглата на съвременния комерсиализъм, „Панталони Ливай“ трябваше да стане по-нападателна и авторитарна. И Игнациус започна да печата първата крачка в това направление.

До „Ейбълманс Драй Гудс“

Канзас Сити, щат Мисури

САЩ

Мистър Ай. Ейбълман, монголоид, ескуайър;

Получихме по пощата нелепите ви забележки относно нашите панталони и както незабавно стана ясно, те разкриха единствено и само това, че ви липсва каквато и да било връзка с действителността. Стига да бяхте малко по-вменяем, щяхте да разберете, че оскърбилите ви панталони са изпратени в този им вид с ясното съзнание за тяхната непригодност, що се отнася до дължината на крачолите им.

Защо, защо? — нечленоразделно мърморите вие, който не сте в състояние със застойното си и опустошено съзнание да приемете нови идеи за търговско стимулиране.

Панталоните ви бяха изпратени:

1. С цел да бъде проверена вашата инициативност. (Мъдрият и буден търговски усет би превърнал три четвъртите мъжки панталони в стожер на мъжката мода. Но явно проучванията ви в сферите реклама и маркетинг доста куцат.) И:

2. С цел да бъде проверено дали отговаряте на необходимите изисквания, които предявяване към пласьорите на нашата висококачествена продукция. (Преданите ни и надеждни пласьори са в състояние да продадат всякакви панталони, независимо от това колко противна са моделът и изработката, щом последните носят марката „Ливай“. Но вие очевидно най-вероломно ни изменихте.)

Занапред не бихме искали да ни досаждате с подобни отегчителни прошения. Молим ви в писмата си да отразявате единствено желаните заявки. Ние сме дейна и отрупана с поръчки организация, на чиято работа ненужното обезпокояване и безочието могат единствено да навредят. Сър, позволите ли си още веднъж да ни притеснявате, то възможно е да изпитате болката от камшика, който ще изплющи връз жалките ви плещи.

Разгневено ваш

Унесъл се щастливо в размисъл за това как хората разбират от дума единствено когато се сблъскат с могъществото и силата, Игнациус подправи подписа на Ливай върху листа, използвайки писалката на шефа, скъса писмото, написано от Гонзалес до Ейбълман, и пусна своето в кутията за изходящата кореспонденция. След което внимателно мина на пръсти покрай дребното и неподвижно тяло на мис Трикси, стигна обратно до архива, взе купчината все още необработени материали и я изхвърли в коша за боклук.

— Хей, мис Лий! Оня дебелак със зелената шапка да е идвал пак?

— Не, слава богу. Ето заради такива типове може да ти отиде капиталовложението.

— А кога ли пак ще кацне тука онова твое приятелче, малкото сираче? Уау! Ще ми се да разбера аз кво става там с тия сираци. Хващам се на бас, че те са първите осиротели, от които и полицията ще се заинтересува.

— Казах ти, че им пращам разни работи. Едно добро дело никому не носи вреда, а даже и хубаво ти става.

— Че как иначе — добро дело, ама като за „Нощна веселба“, щом толкова мангизи плащат за онова, дето получават.