Джон Тул - Сговор на глупци

— Ще ти помогнем да станеш, Глория! — Мис Трикси зае позиция с явни намерения за вдигане. Тя се разкрачи, раздалечавайки платненките си при пръстите, и приклекна като индонезийска танцьорка.

— Я се изправи! — озъби се Гонзалес. — Току-виж, си паднала върху него!

— Няма! — прошепнаха стиснатите й повехнали устни. — Ще помогна на Глория! Мини отсам, Гомес, и ще хванем Глория за лактите.

Игнациус безучастно наблюдаваше как мистър Гонзалес прикляка от другата му страна.

— Не разпределяте правилно тежестта си — напътствено им рече той. — Ако ще правите опит да ме вдигате, то имайте предвид, че това положение не ви дава опорна точка. Подозирам, че и тримата ще пострадаме. Предлагам да заемете изправен стоеж. Така лесно ще можете да се наведете и да ме издигнете.

— Не се тревожи, Глория — обади се мис Трикси, поклащайки ханша си напред-назад. Тя се сгромоляса върху Игнациус и отново го събори по гръб, а ръбът на целулоидната и козирка го перна през гърлото.

— Гррр! — изгъргори някъде издълбоко засегнатият орган. — Брааа!

— Глория! — изхриптя мис Трикси и погледна налятото лице, което се намираше точно под нея. — Гомес, викай лекар!

— Мис Трикси, дръпнете се от мистър Райли! — изсъска завеждащият, както беше клекнал до двамата си подчинени.

— Брааа!

— Какво правите всичките на пода? — попита някакъв мъж, застанал на вратата. Съсухреното лице на Гонзалес застина в изражение на ужас и той изписука:

— Добро утро, мистър Ливай! Толкова ни е драго да ви видим!

— Дойдох само да проверя дали няма някакви писма за мен. Веднага заминавам обратно за крайбрежието. За какво е тази огромна табела тук? Очите ще ти извади!

— Това мистър Ливай ли е? — провикна се Игнациус откъм пода. Той не можеше да види нищо, защото наредените една до друга кантонерки му пречеха. — Брааа! Очаквах сгоден случай да се запознаем.

Като отблъсна настрана мис Трикси, която междувременно се стовари на пода, Игнациус с мъка се изправи на крака и видя спортно облечен мъж на средна възраст, хванал дръжката на вратата така, че да може да изчезне точно тъй бързо, както и се беше появил.

— Привет — небрежно подхвърли мистър Ливай. — Нов работник, а, Гонзалес?

— О, да, сър. Мистър Ливай, да ви представя мистър Райли. Много деен човек, същинска фурия. Всъщност благодарение на него успяхме да се отървем от неколцина други служители.

— Брааа!

— Да, сетих се. Името от табелката. — Мистър Ливай погледна Игнациус изпод око.

— Проявих неприсъщ за мен интерес към вашата компания — обърна се Игнациус към мистър Ливай. — Табелката, която забелязахте при влизането си, е просто първото от няколкото нововъведения, които съм запланувал. Брааа! Ще променя отношението ви към тази фирма, сър! Помнете ми думата!

— Амиии?! — Мистър Ливай огледа Игнациус с известно любопитство. — Какво ново в пощата, Гонзалес?

— Нищо особено. Пристигнаха новите ви кредитни карти. От авиокомпания „Трансглобъл“ ви изпращат удостоверение за това, че са ви направили почетен пилот, тъй като сте прелетели сто часа с техни самолети. — Гонзалес отвори бюрото си и подаде пощата на мистър Ливай. — Пристигна и рекламна брошура от един хотел в Маями.

— Не е зле да започнеш да правиш резервациите за пролетните ми тренировки. Дадох ти указания за спортните лагери, нали?

— Да, сър. А, между другото, трябва да подпишете няколко писма. Написах едно и до „Ейбълманс Драй Гудс“, които вечно ни създават неприятности.

— Зная. Какво искат сега тези мошеници?

— Ейбълман твърди, че крачолите на последната партида, която му изпратихме, били дълги само шейсет сантиметра. Опитвам се да изясня въпроса.

— Така ли? Е, и по-странни неща са ставали тук — рече бързо мистър Ливай. Кантората вече започваше да го потиска и затова искаше колкото се може по-бързо да се махне. — Провери най-добре при онзи майстор във фабриката, как му беше името. Слушай, я ти подпиши писмата както обикновено. Аз трябва да вървя. — Мистър Ливай отвори вратата. — И не преуморявай тези дечурлига, Гонзалес. Довиждане, мис Трикси. Съпругата ми живо се интересува от вас.

Мис Трикси седеше на пода и си връзваше едната платненка.

— Мис Трикси! — простена Гонзалес. — На вас говори мистър Ливай!

— Кой? — озъби се тя. — Нали ми каза, че се бил поминал.

— Надявам се, че ще откриете величави промени следващия път, когато се отбиете при нас — рече Игнациус. — Ще изправим на крака вашия бизнес, както се казва.