Филип Рот - Синдромът Портной

Осми клас — посещаваме съдебната палата, за да разгледаме архитектурата й. В къщи, в стаята си тази вечер записвам в новия си лексикон под графата ВАШЕТО ЛЮБИМО МОТО: „Не бий падналия.“ Моята любима професия? „Адвокат.“ ЛЮБИМ ГЕРОЙ? „Том Пейн и Ейбрахам Линкълн.“ Линкълн седи пред съдебната палата (в бронза, излят от Гъдзън Борглъм) с бащински и загрижен вид: нали знаете колко се грижи за всички. Статуята на Вашингтон (прав и авторитарен) пред коня си наглежда Бродстрийт. Тя е дело на Дж. Маси Райнд (ние записваме това неприличащо на име на скулптор в тетрадките си); учителят ни по рисуване казва, че двете статуи са „гордостта на града“, и в редица по двама се отправяме към картините на Нюаркския музей. Трябва да призная, че Вашингтон ме оставя хладен. Може би заради коня, това, че се е облегнал на кон. Във всеки случай той очевидно е гой. Но Линкълн! Идва ми да заплача. Само погледнете как стои там, толкова измъчен! Как се е борил за онеправданите — така ще правя и аз!

Малко, симпатично еврейско момче! Моля, моля, аз съм най-симпатичното малко еврейче, което е живяло някога! Само вижте моите фантазии, колко са сладки и самоотвержени! Благодарност към родителите, лоялност към съплеменниците, преданост към делото на справедливостта!

А, и какво му е лошото? Упорита работа в една идеализирана професия, игри, изиграни без фанатизъм и насилие между равни по интелект и без присмех, семейно опрощаване и любов. Какво лошо има да вярваш във всичко това? Какво се случи със здравия разум, който притежавах на девет, десет, единайсет години? Как можах да се превърна в такъв враг и убиец на самия себе си? И така самотен! О, така самотен! Нищо друго освен едно его ! Заключен в себе си ! Да, трябва да се запитам (докато самолетът ме носи — вярвам — далеч от моя мъчител) какво е станало с моите намерения, тези почтени и стойностни цели? Дом? Нямам. Семейство? Не! Неща, които бих могъл да притежавам само като щракна с пръсти… добре, защо не щракнах тогава и да уредя живота си? Вместо да гушкам децата си и да лежа до вярната си съпруга (на която също съм верен), за две последователни вечери вкарвам в леглото си — съвместно, както казват в бардаците — малка дебела италианска курва и неграмотна и неуравновесена американска манекенка. И това даже не е разбирането ми за хубаво прекарване на времето, да ги вземат мътните! А какво тогава? Казах ви! И настоявам — да си седя в къщи и да слушам Джак Бени заедно с децата си! Да възпитавам интелигентни, здрави, любещи деца! Да съм опората на някоя добра жена! Достойнство! Здраве! Любов! Работа! Интелигентност! Доверие! Почтеност! Здрав дух! Състрадание! Какво, по дяволите, ме интересува чувственият секс? Как мога да се оплитам с нещо толкова просто, толкова глупаво като някаква си путка? Колко е абсурдно, че накрая хванах венерическа болест! На моята възраст! Защото съм сигурен в това — прихванал съм нещо от тая Лина! Просто трябва да се почака малко, за да се появи триперът. Но аз няма да чакам, не мога: в Тел Авив — на доктор, първата ми работа, преди да се появи сифилисът или преди да ослепея!

Само че какво ще правим с мъртвото момиче в хотелската стая? Защото досега тя трябва да го е извършила, сигурен съм. Хвърлила се е от балкона по кюлоти. Влязла е навътре в морето, докато потъне и се удави, носейки най-малките възможни бикини. Или пък е пила бучиниш в осветените от луната сенки на Акропола — облечена във вечерна рокля от Баленсиага! Тая празноглава, ексхибиционистична, склонна към самоубийства пръдла! Когато го направи, ще бъде фотогенична — ще изглежда като реклама на дамско бельо! Ще я публикуват както обикновено в притурката към неделния брой, само че мъртва! Трябва да се върна, преди това смешно самоубийство да легне на съвестта ми! Трябваше да телефонирам на Харпо! Даже не се и замислих — просто хукнах да се спасявам. Трябваше да я накарам да говори по телефона с доктора си. Ама той дали ще каже нещо? Съмнявам се! Това нямо копеле, той трябва да го направи, преди тя да извърши необратимото отмъщение! МАНЕКЕНКА СИ ПРЕРЯЗВА ГЪРЛОТО В АМФИТЕАТЪР; Медея, сложила край на живота си… и те ще публикуват бележката, която ще намерят повече от сигурно в бутилка, напъхана в цепката й. „Отговорността носи Алекзандър Портной. Той ме принуди да спя с една курва и след това не пожела да ме направи честна съпруга. Мери Джейн Рийд.“ Да благодарим на бога, патката не може да пише! Ще бъде като на гърци за тези гърци! Да се надяваме .