Филип Рот - Синдромът Портной

Но какво се случи в края на краищата в парка Ървингтън: един късен съботен следобед аз открих, че всъщност съм съвсем сам на заледеното езеро с една мила четиринайсетгодишна шиксичка , която наблюдавах как се упражнява да прави осморки още от обяд, момиче, както ми се струваше, с дребнобуржоазния чар на Маргарет О’Брайън 53 53 Американска актриса от първата половина на миналия век, започнала кариерата си още като дете. — Б.р. — същата пъргавина и остроумие в бляскавите очи й луничавато носле — и с простотата и елементарността, достъпността на низшите класи и дългата права коса на Пеги Ан Гарнър 54 54 Пеги Анн Гарнър (1932–1984) — американска киноактриса, започнала кариерата си на 7-годишна възраст и спечелила Оскар още като дете. — Б.р. . Виждате ли, те, които бяха филмови звезди в очите на всички други, за мен бяха просто различни шикси . Често, като излизах от кино, се мъчех да отгатна в коя гимназия на Нюарк би ходила Джийн Крейн с (нейната цепка) или Катрин Грейсън 55 55 Катрин Грейсън (1922–2010) — американска оперна певица и киноактриса. — Б.р. (с нейната), ако бяха на моята възраст. И къде бих могъл да намеря шикса като Джийн Тиърни, за която дори мислех, че е еврейка, ако не и полукитайка? Междувременно Пеги Ан О’Брайън бе направила последната си осморка и се насочваше към хангара за лодки, а аз не бях направил още нищо с нея или с някоя от тях, нищо през цялата зима, а вече е почти март — червеният флаг, с който забраняваха пързалянето, щеше да се появи и отново щеше да настъпи сезонът на детския паралич. Аз можех и да не доживея до следващата зима, така че какво чакам ? „Сега! Или никога!“ Така, след нея — когато вече се изгубила от погледа ми — аз се впускам в лудешко преследване. „Извинете, ще кажа, имате ли нещо против да ви изпратя до къщи?“ До къщи или до вкъщи — кое е по-правилно? Защото трябва да се изразявам абсолютно правилно. Нищо еврейско. „Бихте ли желали например да изпием по чаша горещ шоколад? Бих ли могъл да получа телефонния ви номер и да ви се обадя някоя вечер? Името ми? Казвам се Алън Питърсън“ — име, което си бях избрал по телефонния указател на областта Есекс, напълно гойско , сигурен бях, и съвсем като Ханс Кристиан Андерсен. Ама че заговор! Цяла зима бях опитвал тайно да се подписвам „Алън Питърсън“ на листове хартия, които късах след училище от тетрадката си, а след това изгарях, така че да не се налага да давам обяснения на когото и да е в къщи. Аз съм Алън Питърсън. Аз съм Алън Питърсън — Алън Кристиан Питърсън? Дали не отивам прекалено далеч? Алън К. Питърсън? И съзнанието ми е толкова заето да не забравя кой искам да бъда, толкова силно желая да стигна до хангара, докато тя още си сваля кънките — а освен това се чудя какво ще отговоря, като ме попита за средната част на лицето ми, какво ли ми се е случило (стара хокейна травма? Паднах от коня, като играех поло една неделя след църква, или прекалено много наденички за закуска, ха-ха-ха), — че стигам с едната кънка до края на езерото по-скоро, отколкото бях планирал, и се сгромолясвам по лице върху замръзналата земя, като си счупвам един преден зъб и размазвам костния израстък на горния край на пищяла си.

В продължение на шест седмици левият ми крак е в гипс от глезена до бедрото. А има и нещо, което докторът нарича Болестта на Осгуд Шлатерер. След свалянето на гипса си влача крака, все едно че съм ранен във войната, а баща ми крещи: „Прегъни го! Да не искаш да се влачиш цял живот така? Прегъни го! Върви нормално! Стига си му угаждал на този Оскар Скапан с крака си, Алекс, или ще останеш сакат до края на живота си!“

За това, че съм карал кънки след шикси , и то под псевдоним, ще остана сакат до края на живота си.

С живот като моя, докторе, нима човек се нуждае от сънища?

Бъбълс Джирарди, осемнайсетгодишно момиче, което е било изхвърлено от гимназията Хилсайд и по-късно открито да плува в басейна на парка Олимпик от моя похотлив съученик Смолка, сина на шивача…

Аз самият не бих пристъпил до този басейн, пари да ми дават — той е развъдник на детски паралич и гръбначен менингит, да не говорим за кожни болести, за болести на скалпа и на задника, — дори се носи слух, че едно момче от Уикуейк нагазило в канала между шкафчетата и басейна и излязло на другия край без нокти на краката. Но въпреки всичко тук можеш да откриеш момичетата, които се чукат. Как да не знаеш? Това е мястото, където можеш да намериш ония шикси , които биха направили всичко! Стига човек да не се бои да рискува да се зарази от паралич в басейна, от гангрена в преливника, птомаин от хотдог или елефантиазис от сапуна или пешкира, може и да свали нещо.