Филип Рот - Синдромът Портной

Това, което я накарало най-накрая да хукне да се спасява, били малките оргии, които магнатът започнал да урежда, след като и на двамата им писнало той да се празни в „Колани за жартиери“ (или може би беше „Високи токчета“). Наемал на много висока цена някоя жена, за предпочитане чернокожа, и я карал да клечи гола върху стъкления плот на масичката за кафе и да сере, докато той лежал по гръб отдолу под масата и си блъскал чекии. А докато лайното пльосвало на стъклото — шест инча над носа на любимия й — Маймуната, нашата нещастна Маймуна, трябвало да седи на тапицираното с червена дамаска канапе, напълно облечена, да си сръбва коняк и да гледа.

Няколко години след като се върнала в Ню Йорк — трябва да е била вече двайсет и четири-пет годишна, Маймуната се опитала да се самоубие, като си резнала китките с бръснач, и всичко това заради начина, по който се отнасял с нея в „Льо Клъб“, „Ел Мороко“ или може би „Л’Антерди“ 52 52 Изискани нощни клубове в Ню Йорк. — Б.р. тогавашният x приятел, някой си от стотината най-добре облечени мъже в света Морис Франкел, оттук нататък споменаван в тези откровения като Харпо. През последните пет години с известни прекъсвания Маймуната се мятала на кушетката на Харпо в очакване той да й каже какво трябва да направи, за да стане нечия съпруга и майка. „Защо, крещи Маймуната на Харпо, защо трябва винаги да попадам на такива коравосърдечни лайнари вместо на мъже? Защо? Отговори, Харпо! Кажи ми нещо! Каквото и да е! О, знам, че той съществува някъде, имала навика да казва Маймуната със сгърчено от болка лице. Просто си знам. Искам да кажа, чувал ли е някой за мъртвец, чийто телефонен секретар работи?“ И така Маймуната се подлага периодически на терапия (ако така се нарича това), подлага се винаги, когато някой лайнар е съкрушил сърцето й, и прекъсва, щом следващият евентуален рицар се е появил на хоризонта.

Аз бях „спасителният изход“. Разбира се, Харпо не казал да, но не казал и не, когато тя предположила, че аз мога да й свърша работа. Той обаче се покашлял, а това за Маймуната било потвърждение. Понякога тъй кашля, понякога грухти, понякога се оригва, от време на време пърди, дали неволно, или не, никой не може да каже, макар че аз твърдя, че пръднята му трябва да се интерпретира като отрицателна ответна реакция от негова страна. „Спасителю, ти си толкова разкошен !“ Спасител съм, когато тя ми е котенцето и котката, но когато се бори за живота си, съм „гаден еврейски кучи син!“ Тя искала да е женена и да е човек!

Така че аз трябваше да бъда нейният спасителен изход… А не трябваше ли тя да бъде моят? Нима някога ми се е падала такава като Маймуната — и дали изобщо някога ще ми се падне? Не че не съм се молил, разбира се. Не, молил си се, молил си се, молил си се, отправял си страстни молитви към Господа Бога пред олтара на тоалетната чиния, през цялото си юношество си Му принасял живи жертви от твоите собствени сперматозоиди — с литри — и после, една нощ, около полунощ, на ъгъла на Лексингтън авеню и Петдесет и втора улица, когато почти си загубил надежда, че съществува такова създание, каквото си си пожелавал чак до трийсет и втората си година, ето я, в светлокафяв панталон, опитва са да спре такси — слабичка, с тъмна буйна коса и дребни черти, които придават на лицето й нацупен вид, и с абсолютно фантастичен задник.

Защо не? Какво губиш? Какво печелиш всъщност? Давай, смотан, вързан, кучи сине, затвори я! Тя има задник с такива извивки, изваян като най-прекрасната праскова на земята. Говори!

— Здрасти — тихичко и малко учудено, сякаш сме се срещали някъде преди…

— Какво искаш?

— Да пием по едно.

— Ама че сваляч — подиграва се тя.

Усмихва се подигравателно! За две минути — две обиди! Към Пълномощника на кмета по социалните въпроси на целия град! „Да те олижа, маце, как ти се струва?“ Господи! Та тя ще извика полицая! И ще ме предадат на кмета!

— Това е по-добре — отговаря тя.

И така едно такси спира и ние отиваме в апартамента й, и тя си сваля дрехите и казва: „Давай.“

Невероятно! Такова нещо да се случи на мен! Ама лизах ли? Сякаш преживях целия си живот посред нощна полюция. Ето, аз лижех звездата на всички онези порнофилми, които сам съм си измислял, откакто за пръв път се хванах за чепа… „Сега аз теб — казва тя, — на доброто трябва да се отвръща с добро“ — и тази непозната почва да ми духа с такава техника, сякаш е ходила в специално училище, за да изучи всички тия номера. Каква находка, мисля си, та тя го лапа целия! На каква уста съм попаднал само! Какво има да си говорим за шанс! И в същото време: „Измъквай се! Изчезвай! Коя и каква е тази особа?“