Филип Рот - Синдромът Портной

Погледнете Маймуната, моя стара дружка и партньорка в престъплението. Докторе, само като произнеса името й, само като се сетя за нея, моментално се надървям! Но аз знам, че не бива повече да й се обаждам, нито да я виждам. Защото е луда, кучката! Тази разгонена кучка е напълно изкукуригала! Жива напаст!

Но какво, какво друго трябваше да съм аз освен нейния еврейски спасител? Рицарят на голям бял кон, човекът в бляскави доспехи, за когото малките момиченца мечтаят да дойда и да ги спаси от кулите, в които си въобразяват, че са затворени, е, разбира се, това се отнася само до някои шикси (между които и Маймуната); този рицар се оказва не някой друг, а един остроумен, оплешивяващ, дългонос евреин със силно изявено национално самосъзнание и черни косми по ташаците, който нито пие, нито играе комар, нито пък сваля тайно манекенки, мъж, който със сигурност ще им осигури деца за отглеждане и Кафка за четене — истински домашен Месия! Разбира се, той може би като признание към бунтовното си юношество ще казва твърде често из къщи лайна и еби му майката — дори пред децата, — но неоспоримият и приятен за душата факт е, че той винаги си е в къщи . Никога барове, никакви бардаци, никакви състезания, никаква табла по цяла нощ в клуб „Ракет“ (за който тя е чувала в изисканото си минало) или бира до малките часове в Американския легион (който си спомня от долната си мръсна младост). Не, не, наистина това, което виждате, дами и господа, направо излязло от безкрайната рекордна обвързаност към мама и тате е едно еврейче, което си умира да бъде добро, отговорно и вярно на своето собствено семейство. Същите хора, които са ви дали „Само за 2 цента“ на Хари Голдън, сега ви представя шоуто „Алекзандър Портной“! Ако сте харесвали Артър Милър като спасител на шикси , вие просто ще припадате по Алекс! Моето потекло и среда във всяко едно отношение бяха особено важни за Маймуната — те бяха точно обратното на онова, което тя е била длъжна да понася на осемнайсет мили южно от Уийлинг в някакво миньорско градче на име Маундсвил, докато аз съм си живял в Нюарк, потънал в уют (обгърнат в еврейски ласки, както се изразяваше Маймуната), тя направо замръзвала някъде в Западна Вирджиния. Не била нищо повече от най-обикновена вещ за баща си, който по нейните думи приличал на първи братовчед на мулетата, и някакъв вързоп от неразбираеми нужди за майка си, която била толкова добронамерена, колкото може да бъде една селяндурка от първото поколение, слязло от планините, една жена, която не можела нито да чете, нито да пише, нито да брои и отгоре на всичко нямала и един кътник в устата.

Това беше една от историите на Маймуната, която особено силно ме впечатляваше (не че останалите й истории не изискваха същото невротично внимание с темите си за жестокостта, невежеството и експлоатацията): веднъж, когато била на единайсет години и се измъкнала въпреки забраната на баща си една събота, за да иде на урок по балет, който се ръководел от местния „артист“ (на име мистър Морис), дъртият дошъл с колана и я налагал по глезените по целия път до къщи, а после я заключил до вечерта в килера и за по-сигурно с вързани крака: „кът тъ гепя пак при тоз педерас, не само штъ вържа, ми… мисли му!“

Когато дошла за пръв път в Ню Йорк, била на осемнайсет години и ако трябва да бъдем откровени, също нямала кътници. Всичките били извадени (по причина, която тя още не може да проумее) от местния доктор, толкова надарен като зъболекар, колкото и мистър Морис като танцьор. Когато се запознахме преди близо две години, Маймуната вече бе приключила с брака и развода си. Мъжът й бил петдесетгодишен френски индустриалец, който преди женитбата я ухажвал една седмица във Флоренция, където тя участвувала като модел в едно шоу в Палацо Пити. След брака неговият сексуален живот се изчерпвал в това да си легне с младата си и красива съпруга и да се изпразни в някой брой от списание „Колани за жартиери“, което си бил изписал от Четирийсет и втора улица. Понякога Маймуната обича да си служи с някакъв гаден носов долен селски диалект и винаги го прави, когато описва ексцесиите, на които е трябвало да бъде свидетел като съпруга на магнат. Тя умееше да разказва за тези четиринайсет месеца прекарани с него, много забавно, макар че преживелиците й са били твърде мрачни, да не кажем ужасяващи. Но понеже след сватбата той я качил на самолета за Лондон, където й оправили зъбите за пет хиляди долара, а после в Париж й окачил около врата още неколкостотин хиляди долара в бижута, доста време, казва Маймуната, се чувствувах задължена към него. Както тя се изразяваше (преди да й забрани да употребява думи като „таковата“, „значи“, „адски“): „Беше някак си етично.“