Сара Груэн - Вода за слонове

Мъжете започват да крещят. Двама или трима скачат на крака и я окуражават с вдигнати юмруци. Поглеждам към Сесил и стоманеният му поглед ми нарежда да не ги изпускам от очи.

Жената се изправя, обръща се с гръб към зрителите и се приплъзва до центъра на сцената, а после прокарва шала между краката си и бавно започва да се извива срещу него. Сред публиката се понасят стенания. Тя се обръща с лице към нас и продължава да плъзга шала напред-назад, като го дърпа толкова силно, че се показва отворът на вулвата й.

— Свали го, скъпа! Свали всичко!

Мъжете стават все по-гръмогласни; сега вече повече от половината са на крака. Сесил ми махва да отида напред. Приближавам се до редиците сгъваеми столове.

Шалът полита към пода и жената отново се обръща с гръб към нас. Разтърсва коса и тя се спуска на вълни по раменете и гърба й; вдига ръце така, че се срещат над закопчалката на сутиена й. Сред тълпата се разнася вълна от аплодисменти. Тя спира за миг, хвърля поглед през рамо и намигва, спускайки кокетно и бавно ивиците на тънките презрамки надолу по ръцете си. После оставя сутиена да падне на пода и отново се извръща към нас, обхванала гърдите си с ръце. От устата на мъжете изригва протестен рев.

— Ауу, хайде, захарче, покажи ни какво имаш!

Тя поклаща глава и се цупи с престорена свенливост.

— Хайде де! Платил съм петдесет цента!

Жената разтърсва глава, примигвайки с престорено благоприличие към пода. Изведнъж очите и устата й се отварят и тя отдръпва ръцете си.

Великолепните кълба падат надолу, а после внезапно спират и започват нежно да се полюляват във въздуха, при все че тя стои съвършено неподвижно.

Чувам колективно поемане на дъх и миг изпълнено с благоговение мълчание, преди мъжете да започнат да крещят от удоволствие.

— Браво, малката!

— Божия благодат!

— Страхотна е, дявол да го вземе!

Тя започва да се гали, да повдига и размачква гърдите си, да върти зърната между пръстите си. Хвърля сладострастни погледи надолу към мъжете, прокарва език по горната си устна.

Разнася се думкане на барабан. Тя сграбчва втвърдената плът между палеца и показалеца си и издърпва едната си гърда така, че зърното сочи към тавана. Докато тежестта на гърдата се преразпределя, формата й изцяло се променя, а после тя я пуска да падне внезапно, почти грубо. Продължава да държи зърното между пръстите си, докато повдига другата си гърда в същата извита нагоре арка. Сменя гърдите, като с всяка размяна увеличава скоростта на вдигане. Вдига, пуска, вдига, пуска, вдига, пуска. По времето, когато звукът на барабана секва като отрязан и на негово място идва тромбонът, ръцете й се движат толкова бързо, че приличат на петно, а плътта й наподобява разлюляна, постоянно напомпвана маса.

Мъжете надават одобрителен рев.

— О, да!

— Страхотно, скъпа! Страхотно!

— Има господ на този свят!

Барабанът отново започва да думка. Тя се привежда в кръста и тези великолепни цици се полюшват толкова тежко, толкова ниско — поне половин метър дълги, по-широки и закръглени в краищата, като че ли във всяка от тях е пъхнат по един грейпфрут.

Тя свива рамената си, първо едното, после другото, така че гърдите й се люшват в обратни посоки. Докато движенията й се ускоряват, гърдите й описват все по-широки кръгове, удължавайки се при ускорението, и съвсем скоро се срещат в центъра и във въздуха отеква плясъкът от блъскането им една в друга.

Господи! Ако в тази палатка вземе да избухне бунт, няма дори да разбера. В мозъка ми не е останала нито капка кръв.

Жената се изправя и после се привежда в реверанс. Когато отново се надига, доближава едната гърда до лицето си и плъзва език по зърното, а после го пъхва в устата си. Така и остава, безсрамно засмукала собствената си цица, а мъжете размахват шапки, вдигат тържествуващо юмруци към тавана и крещят като животни. Тя пуска гърдата си, извива за последен път мокрото зърно и изпраща на зрителите въздушна целувка. После се навежда, за да вземе прозрачния си шал и изчезва от погледа им, като държи ръката си вдигната, така че шалът остава да се вее след нея като блещукащо знаме.

— Добре, момчета — вика Сесил, като плясва с ръце и се изкачва на сцената, — нека да аплодираме нашата Барбара!

Мъжете надават рев, подсвиркват и ръкопляскат с високо вдигнати ръце.

— Е, кажете, не е ли страхотна? Каква жена само! Днес е щастливият ви ден, момчета, защото тази вечер, само днес, тя ще приеме ограничен брой посетители след представлението. Това е истинска чест, приятели мои. Тя е същинска перла, нашата Барбара. Перла.