Сара Груэн - Вода за слонове

Чува се могъщ тътен. Обръщам се и установявам, че вратата на най-близката клетка се е затръшнала. Когато отново се извръщам, виждам, че жената ме гледа. Челото й е сбръчкано, като че ли ме е разпознала отнякъде. След няколко секунди се досещам, че трябва да се усмихна, да извърна очи или изобщо да направя нещо, но не мога. Най-накрая мъжът с цилиндъра слага ръка на рамото й и тя се извръща, но бавно, неохотно. След няколко секунди отново хвърля крадешком поглед към мен.

Връща се Уейд.

— Хайде — казва и ме удря по гърба, между лопатките. — Време е за шоуто.

— Дами-и-и-и и господа-а-а-а! Само двайсет и пет минути до голямото шоу! Двайсет и пет мину-у-ути! Остава ви повече от достатъчно време да се насладите на изумителните, невероятните, въ-ъ-ъ-ълшебните чудеса, които сме събрали от четирите краища на света и все пак да можете да си намерите хубаво място в голямата шатра. Предостатъчно време, за да видите странностите, недоразуменията на природата, зрелищата! Нашата колекция е най-зашеметяващата в целия свят, дами и господа, няма равна! Няма равна, казвам ви!

Сесил се е изправил на една платформа до входа на страничните атракции. Крачи важно напред-назад и жестикулира превзето. Една тълпа от около петдесетина души се поколебава дали да се вслуша в призива му. Все още не са се наканили да разгледат допълнителните атракции и са не толкова спрели, колкото поспрели на местата си.

— Елате насам, за да видите ослепителната, огромната, Прекрасната Лусинда — най-красивата дама дебелана на света! Четиристотин килограма тлъсто съвършенство, дами и господа! Елате и вижте човека щраус — той може да погълне и да повърне всичко, което му дадете. Само опитайте! Портмонета, часовници и дори електрически крушки! Само назовете предмета и той ще го погълне! И не забравяйте Франк Ото, човека с най-много татуировки в целия свят! Бил е държан като заложник в най-мрачните джунгли на Борнео и осъден за престъпление, което не е извършил. А наказанието му? Е, приятели мои, наказанието му е описано върху цялото му тяло с мастило!

Тълпата е напрегната; любопитството на хората се е пробудило. Аз, Джими и Уейд се смесваме с онези от тях, които са застанали най-отзад.

— А сега… — Сесил, прави многозначителна пауза. Поставя пръст на устните си и предлага на тълпата гротескно подобие на намигване — жест, който изтегля ъгълчето на устата му нагоре към окото. Вдига ръка във въздуха, призовавайки към тишина. — А сега… моите извинения, дами, но това е само за господата, единствено за господата! Тъй като се намираме в смесена компания, в името на деликатността не мога да кажа нищо повече от следното: господа, ако сте чистокръвни американци, в чиито вени тече гореща кръв, тогава има нещо, което за нищо на света няма да искате да пропуснете. Ако последвате това момче — ей онова там, точно там — ще видите нещо, което е толкова изумително, толкова шокиращо, че със сигурност ще…

Замлъква, затваря очи и повдига ръка, след което със съжаление поклаща глава.

— Но не — продължава той. — В името на благоприличието и с оглед на това, че се намираме в смесена компания, не мога да кажа нищо повече от това. Нищо повече не мога да кажа, господа. Освен следното: наистина не искате да го пропуснете! Просто подайте своя четвърт долар на онова момче, то ще ви заведе право там. Веднага ще забравите за парите, които сте похарчили днес тук, но никога няма да забравите това, което ще видите сега. Ще говорите за това до края на дните си, господа. До края на дните си.

Сесил се изпъва в цял ръст и намества карираната си жилетка, подръпвайки подгъва с две ръце. Лицето му придобива изпълнено с почтителност изражение и той с широк замах посочва към входа на срещуположната страна.

— И, дами, ако сте така добри да се съгласите да тръгнете нататък, разполагаме и с чудеса, подходящи за вашите деликатни възприятия. Един джентълмен никога не бива да забравя дамите, особено когато са красиви като вас — с тези думи той се усмихва и затваря очи. Жените в тълпата стрелкат с нервни погледи отдалечаващите се мъже.

Разразява се същинска битка. Една от жените се е уловила здраво за ръкава на съпруга си с едната си ръка, докато го налага с другата. Той криви лице и се мръщи, навеждайки се, за да се спаси от ударите й. Когато най-после се измъква от ръцете й, оправя реверите си и пронизва с мрачен поглед нацупената си жена. Докато отива към входа, за да плати своя четвърт долар, някой в тълпата изкътква като кокошка. Сред тълпата се понася вълна от смях.