Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

— Болна е — обясниха те.

Сега, като видях що за празненство е това, стана ми ясно защо я няма. Амех Бозорг не обичаше радостта, тук тя наистина щеше да се поболее.

Скоро забавленията започнаха с една група жени, наредени в редица, които изпълняваха танц с коремите си. Няколко жени пееха. Присъединиха се и други танцуващи, облечени в ярки одеяния.

Една след друга жените се приближаваха към тази, която четеше Корана в ъгъла на стаята, тя обявяваше по микрофона желанието на всяка жена и след това потъваше в монотонното си мърморене.

Фереще си пожела да вземе един изпит в училище. Зохре искаше съпруг. Есей желаеше Мехди да проходи. Насрин нямаше никакво желание. Шумното празненство беше в разгара си, когато Есей се обърна към мен:

— Нямаш ли желание?

— Имам, но не знам как да го направя.

Тя ми подаде някакви пари.

— Просто иди при жената и й дай тези пари — каза тя.

— След това седни до нея и тя ще се помоли за теб. Не е нужно да й казваш своето желание. Но докато се моли, ти трябва да мислиш само за него.

Хванах Махтоб за ръката и се приближих до светата жена. Подадох й парите и мълчаливо приседнах до нея.

Тя метна на главата ми парче черна коприна и започна да напява монотонна молитва.

„Колко съм глупава — помислих си. — Невъзможно е да излезе нещо от това.“ После реших, че може и да подейства. Трябваше всичко да опитам. Съсредоточих се — искам Махтоб и аз да се върнем в Америка! Ритуалът продължи само няколко минути. Когато свърши, си дадох сметка, че може би ще си имам неприятности. Всички племенници на Муди бяха тук и все някоя щеше да му каже, че съм си пожелала нещо. Той ще настоява да узнае какво е то.

Реших да ги изпреваря и първа да кажа на Муди.

— Пожелах си нещо днес — заявих аз. — Помолих Имам Мехди да ми изпълни желанието.

— Какво си пожела? — попита той подозрително.

— Пожелах си ние тримата отново да бъдем щастливи като семейство.

Беше минал месец, откакто Муди за първи път остави Махтоб да пренощува у дома. Оттогава бруталността му чувствително намаля и ние отново заживяхме почти като семейство. Позволяваше на Махтоб да прекарва с мен по няколко дни всяка седмица. Понякога ни пускаше на пазар, друг път ни пазеше ревниво. Водехме странно, уединено съществуване.

Живеех в мъчително очакване да се появи някаква възможност, но в крайна сметка какво друго можех да направя. Играех своята отчаяна игра вече и с Махтоб, както с Муди. Правоверно повтарях мюсюлманските си молитви и като взимаше пример от мен, Махтоб правеше същото. Постепенно Муди се поддаде на заблудата, защото му се искаше да вярва, че един ден отново ще заживеем нормално. Но съществуваше една нова опасност, която ме изпълваше с ужас. Сега, когато отново живеехме като семейство, трябваше да доказвам чувствата си. Ами ако забременея? Не исках да усложнявам положението си, като създам още един живот в този побъркан свят. Не исках да имам дете, чийто баща ме отвращава. Бременността би ме обрекла на този затвор завинаги.

На девети юни беше моят четирийсети рожден ден. Опитвах се да не мисля за това. Муди имаше нощно дежурство в болницата, затова нареди двете с Махтоб да преспим долу при Есей, така че тя да може да ни наблюдава. Аз се противопоставих, но той беше непреклонен. През нощта на моя рожден ден Махтоб и аз трябваше да прогоним огромните хлебарки, привличани от урината на Мехди, за да си направим място на пода в апартамента на Есей, да постелим одеялата си и да се опитаме да заспим.

Посред нощ звънна телефонът. Есей се обади и аз я чух да повтаря „не“, „не“.

— Това е моето семейство — извиках. — Днес е моят рожден ден.

Беше ме обхванало особено непокорство и като сграбчих телефона, чух гласа на сестра си Каролин. Каза ми, че татко е по-добре и че Джо е постъпил при моя бивш работодател. Очите ми се насълзиха, а гърлото ми се беше свило така, че едва говорех.

— Кажи му, че го обичам — беше единственото, което успях да промълвя. — Кажи и на Джон… че го обичам.

Муди се върна от дежурството си в болницата чак на другата вечер. За рождения ден ми донесе малък букет от маргарити и хризантеми. Благодарих му и набързо му разказах за обаждането на Каролин, преди Реза и Есей да са го направили. За мое успокоение той реагира по-скоро с безразличие, отколкото с гняв.

В един горещ летен ден Муди ни изведе на разходка. Отидохме до възрастна двойка негови роднини на няколко преки от нас. Синът им Мортеза, който беше горе-долу на годините на Муди, живееше с тях. Беше загубил жена си преди няколко години и родителите му помагаха да се грижи за дъщеря си Елхам — малко по-голяма от Махтоб. Беше мило и красиво момиченце, но изглеждаше мрачна и самотна, често пренебрегвана от баща си, баба си и дядо си.