Фредрик Бакман - Бьорнстад

– ...и после чист шибан headshot [10] Изстрел в главата (англ.); изразът се използва най-вече във връзка с компютърни игри. – Б. пр. ! Оня страхливец опита да се скрие... Мамка му, Амат, слушаш ли ме изобщо?

Закариас, облечен със същите черни дънки, черен суитшърт и черна шапка с козирка, с които като че ли не се е разделял откакто бяха на десет, прекъсва лекцията за снощния си, както изглежда, крайно впечатляващ подвиг в ролята на тежковъоръжен снайперист във виртуална вселена и сръчква недоволно Амат по рамото.

– А?

– Чуваш ли въобще какво говоря?

Амат се прозява.

– Да, да, да. Хедшот. Страшен си. Просто съм гладен.

– Тренирал ли си сутринта? – пита Закариас.

– Да.

– Не си наред да ставаш толкова рано.

Амат се засмива.

– Кога си легна снощи?

Закариас свива рамене и разтрива палците си.

– В четири... може би пет.

Амат кима.

– Зак, ти отделяш не по-малко време за игри, отколкото аз за тренировки. Да видим кой пръв ще стане професионалист.

Закариас се кани да отговори нещо, но не успява. Нечия разтворена длан го удря по тила и главата му се килва рязко напред. Още преди да са се обърнали, Закариас, Амат и Лифа се досещат, че това е Бобо. Шапката на Закариас полита към земята, а в следващия миг се чува гръмовният смях на играчите от юношеския отбор, които внезапно ги обграждат. Закариас, Амат и Лифа са на по петнайсет; юношите са само две години по-големи, но толкова ги превъзхождат физически, че със същия успех разликата би могла да бъде и десет. Бобо е най-големият от всички, широк е като врата на плевня и е толкова грозен, че даже плъховете бягат от него. Той минава покрай Закариас и го бутва тежко с рамо. Закариас залита, подхлъзва се и пада на колене. Бобо се засмива с престорена изненада, а юношите около него се присъединяват.

– Хубава брада ти е поникнала, Зак, като лятна прогноза за времето е: „Откъслечни валежи!“ – ухилва се Бобо и продължава още преди смехът на останалите да е заглъхнал: – Имаш ли вече косми и по пишката? Или още плачеш под душа, когато видиш, че е било само мъх от боксерките? Мамка му... Зак... сериозно, чудя се една работа: когато с Амат и Лифа си легнахте заедно за пръв път, как решихте кой пръв ще си загуби девствеността?

Юношите продължават към сградата на училището. Трийсет секунди по-късно вече са забравили случката, но подигравателният им смях остава с момчетата зад тях още дълго. Амат помага на Закариас да се изправи и вижда смълчаната омраза в очите му. Става по-голяма с всяка изминала сутрин. Амат се бои, че някой ден, по някакъв начин, Закариас ще избухне.

Има както малки, така и големи неща, поради които човек обича чувството да бъде част от отбор. Когато още бе в долните класове, Кевин отиде с татко си до коледния базар в Хед. Баща му имаше среща, така че Кевин трябваше да обикаля павилионите сам. Изгуби се и се върна на уговореното място с пет минути закъснение. Баща му вече бе потеглил и Кевин трябваше да извърви целия път обратно до Бьорнстад сам в тъмното. Преспите покрай пътя стигаха до бедрата му и на Кевин му отне половин нощ да се прибере. Беше подгизнал и изтощен, когато прекрачи прага на притихналата къща, залитайки. Родителите му вече спяха. Баща му бе искал да го научи колко е важно да бъдеш точен.

Шест месеца по-късно отборът замина за турнир, който се провеждаше в друг град. Залата там беше най-голямата, която бяха виждали, и на излизане Кевин се изгуби. Намериха го три момчета, батковци на играчи от друг отбор, който Кевин бе унижил на леда два часа по-рано. Завлякоха го в една тоалетна и го набиха. Кевин никога няма да забрави недоумението в очите им, когато от нищото се появи още едно малко хлапе и им се нахвърли, засипвайки ги с буря от удари и ритници. Бени и Кевин бяха окървавени и насинени, когато стигнаха до автобуса с повече от четиресет и пет минути закъснение. Давид стоеше там и ги чакаше. Беше казал на останалите да се прибират и че той ще хване влака с Бени и Кевин, когато се появят. Но всички играчи от отбора бяха отказали да се качат в автобуса. Още дори не бяха научили таблицата за умножение, но знаеха, че един отбор е нищо, ако играчите не могат да разчитат едни на други. Това е нещо както малко, така и голямо. Да знаеш, че има хора, които никога няма да те изоставят.

Кевин и Бени влизат в училище сами, но щом тръгват по коридора, сякаш се превръщат в магнити. Бобо и останалите юноши веднага се скупчват около тях. Само след десет крачки вече се движат в група от дванайсетима души. Кевин и Бени приемат това равнодушно, все пак през целия им живот е било така. Не може да се каже какво точно улавя вниманието на Кевин. Обикновено в деня преди мач нищо на света не може да го разсее, но докато минава покрай редица шкафчета, погледът му се задържа върху нейния. Препъва се в Бени, Бени го наругава, Кевин не го чува.