Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

Брит-Мари го зяпва така, сякаш смисъл определено няма. Но двамата остават на паркинга, въпреки че отново започва да вали. Тя не казва нищо повече.

Защото за пръв път от много време някой казва на Брит-Мари, че е важно тя да бъде някъде.

Футболът е странна игра в това отношение. Защото не моли да бъде обичан.

Децата отварят вратата на почивката и пускат Брит-Мари и Пирата вътре. Брит-Мари прекарва цялото второ полувреме пред огледалото в банята. Първо, защото не иска да излезе, рискувайки да се наложи да води още разговори с децата, и второ, защото отборът отново вкара по телевизията и децата веднага ѝ забраниха да излиза, докато мачът не свърши. Затова Брит-Мари стои в банята, бърше косата си, носи късмет и има житейска криза. Възможно е да правиш всичко това едновременно.

Отражението ѝ принадлежи на друга жена, някоя, по чието лице зимите са оставили следи. Зимата винаги е била най-лошият сезон както за балконските растения, така и за Брит-Мари. На нея ѝ е трудно да живее в тишина, защото тогава не си наясно дали някой знае, че си там. А зимата е най-тихият сезон, понеже студът изолира хората. Прави света беззвучен.

Именно тишината парализира Брит-Мари, когато Ингрид умря. Татко ѝ прекарваше все повече време на работа. Не след дълго започна да се прибира толкова късно, че по това време Брит-Мари вече спеше. Веднъж тя се събуди сутринта, защото почувства, че баща ѝ се е прибирал чак тогава. Накрая се събуди, понеже усети, че баща ѝ изобщо не се е прибрал.

Майка ѝ говореше все по-малко за това. Сутрин пък лежеше все по-дълго в леглото. Брит-Мари сновеше из апартамента, както правят децата, които живеят в тихи светове. Веднъж събори една ваза само за да накара майка си да изкрещи от спалнята. Майка ѝ не изкрещя. Брит-Мари почисти парчетата. Оттогава никога не е събаряла други вази. На следващия ден майка ѝ остана в леглото чак докато Брит-Мари сготви вечеря. На по-следващия ден стана още по-късно. Накрая изобщо не стана.

Брит-Мари беше почти сама на погребението. Разбира се, много от приятелките на мама пратиха наистина красиви букети и изказаха съболезнования, но просто бяха твърде заети да живеят, за да посетят някого, който така и така е мъртъв. Брит-Мари подряза стеблата на цветята и ги сложи в измити вази. Почисти апартамента и лъсна всички прозорци, а на следващия ден отиде да хвърли боклука и срещна Кент във входа. Те се погледнаха така, както правят две деца, които вече са възрастни. Той се беше оженил и имаше две деца, но тъкмо се бе развел и се връщаше в блока, за да види майка си. Усмихна се, когато забеляза Брит-Мари. Защото по онова време още я забелязваше.

Брит-Мари търка безименния си пръст пред огледалото. Бялата ивица стои като татуировка. Подиграва ѝ се. На вратата на банята се чука. Отвън стои Пирата.

– Ха. Спечелихте ли? – пита го Брит-Мари, все едно я е подложил на ужасно неудобство, въпреки че в действителност се чувства облекчена, че ѝ се наложи да стои в банята, а не при децата.

В това отношение баните могат да са като балконите. Дават ти възможност да бъдеш сам, без да трябва да общуваш с други хора.

– Два на нула! – кима Пирата щастливо.

– Останах тук през цялото време, защото така ми казахте. Нямам проблеми с червата – казва Брит-Мари много сериозно.

Пирата кима объркано, измърморва „о’кей“ и посочва към външната врата.

– Свен пак е тук.

Полицаят стои на прага и вдига неловко ръка, за да ѝ помаха. Брит-Мари отстъпва назад дълбоко оскърбена и затваря вратата на банята след себе си. Наглася косата си, след което си поема дъх и отново излиза навън.

– Ха? – казва тя на полицая.

Полицаят се усмихва и вади някакъв лист. Изпуска го тъкмо когато се кани да го подаде на Брит-Мари.

– Опа, опа, извинявай, извинявай, исках само да ти дам това. Аз, мислех си, или ние си мислехме...

Той прави жест към пицарията. Брит-Мари предполага, че е говорил с Някоя. Той отново се усмихва. Сключва ръце високо над корема си. После променя решението си и ги скръства почти под брадичката си.

– Мислехме си, че ти трябва място, където да живееш, естествено, естествено, а разбрах, че не искаш да живееш в хотела в града.

Веднага след това полицаят добавя:

– Не че не можеш да живееш, където си искаш! Разбира се! Просто си помислихме, да, че това може да е алтернатива. Може би?

Брит-Мари поглежда листа. Представлява обява за стая под наем, написана на ръка и с правописни грешки. Най-отдолу има картинка на дребен старец с шапка, който като че ли танцува. Крайно неясно е какво общо има старчето с обявата. Полицаят размахва ентусиазирано ръце.