Фредрик Бакман - Брит-Мари беше тук

В ушите ѝ бърборенето на тълпата в пицарията прераства в ураган, изморените ѝ ръце търсят рамото на Вега сякаш се пресягат през пропаст. Но рамото се отдръпва. Плъзга се към стената. Очите ѝ са вглъбени навътре. Чинията стои недокосната.

Когато тупкането на паркинга набира още повече сила, сякаш се опитва да докаже нещо, Брит-Мари се обръща ядосано към вратата, стиснала ръце толкова силно, че превръзката се отделя от пръстите ѝ. Тъкмо се кани да се развика на сериозно, че вече е време шумът да престане, когато усеща как до нея Вега си пробива път през тълпата.

Макс стои отвън, подпрял мишници на патериците си. Отпуснал е цялата си тежест върху тях, извръща тяло, като залита леко, но успява да запази равновесие и замахва със здравия си крак към топката, така че тя отхвърча под остър ъгъл първо към стената на развлекателния център, после към оградата с белите тениски и накрая обратно към Макс. Туп-туп-туп, така звучи. Туп-туп-туп. Туп-туп-туп. Туп-туп-туп.

Като удари на сърце.

Когато Вега се приближава достатъчно, той пуска топката покрай себе си, без да се обърне. Тя се търкулва до Вега и се намества в краката ѝ. Палците на момичето я докосват през обувките. Вега се навежда напред и прокарва пръсти по шевовете на топката.

След това заплаква неудържимо.

На стотина мили оттам „Ливърпул“ печелят с пет на три.

Омар и Дино първи се включват в играта с Вега. Първо предпазливо, като че ли правят всяко движение от мъка, но скоро започват да играят като всеки друг ден. Играят, забравяйки всичко, защото не знаят друг начин. Появяват се още деца, първо Падан и Бен, но след това и други. Брит-Мари не познава всички, но те също имат панталони, скъсани при бедрата. Играят все едно живеят в Борг.

– Брит-Мари? – пита Свен с официален тон, какъвто не е свикнал да използва.

До него стои много висок мъж. Наистина нечувано висок. Брит-Мари дори не може да си представи как в дома му може да има функционално осветление.

– Ха? – казва тя.

Свен представя чичото на Дино, на английски. В английския на Свен твърде често се среща буквата j , но Брит-Мари не го критикува. Не е от хората, които критикуват.

– Hello – казва тя, което изчерпва разговора, що се отнася до нея.

Не че Брит-Мари не знае английски. Просто не знае как да го говори, без да се чувства като палячо. Дори не знае как е „палячо“ на английски. Това според нея доказва правотата ѝ.

Мъжът, който действително е прекомерно висок, не че Брит-Мари има предразсъдъци, посочва Дино и обяснява, че са живели в три страни и седем града, преди да дойдат в Борг.

Свен превежда услужливо на Брит-Мари. Тя добре разбира английския на мъжа, но не прекъсва Свен от страх, че иначе може да ѝ се наложи да каже нещо. Устните на високия мъж потрепват тъжно в крайчетата, докато той обяснява, че малките деца не помнели и това било благословия. Но Дино бил достатъчно голям, че да вижда, да чува и да си спомня. Да си спомня всичко, от което са избягали.

– Казва, че Дино все още почти не говори. Само с тях... – пояснява Свен и посочва през прозореца.

Брит-Мари хваща едната си ръка с другата. Високият мъж прави същото.

– Сами – казва той напевно, произнасяйки внимателно всяка сричка.

Миглите на Брит-Мари натежават.

– Казва, че Сами видял едно момче да върви самó по пътя. Вега и останалите го викнали и го питали дали иска да играе, но момчето не ги разбрало. Така че Сами му подал топката и то я ритнало – казва Свен.

Брит-Мари гледа високия мъж и разумът ѝ я спира да му разкаже как веднъж с Кент бяха на хотел, а един чужденец си забрави вестника и тя съвсем сама реши почти цялата кръстословица на английски.

– Thank you – казва високият мъж.

– Иска да каже благодаря, че тренира отбора. Това означава мног...

Брит-Мари го прекъсва, понеже разбира.

– Аз съм тази, която трябва да благодари.

Свен започва да превежда думите ѝ на високия мъж, но той го спира, понеже също разбира. Стиска ръката на Брит-Мари. После отива да помогне на Някоя да събере чашите и чиниите от масите.

– Той работи нощна смяна в болницата. Дино винаги вечеряше при Вега и Омар, защото Сами не искаше момчето да яде самó – разказва Свен.

После свива устни навътре.

– Погребението е хубаво – казва той, защото така се казва.

– Много хубаво – казва Брит-Мари, защото така се прави.

Свен вади нещо от джоба си и ѝ го подава. Ключовете за колата ѝ. Погледът му блуждае неспокойно. През прозореца виждат БМВ-то на Кент да завива в края на футболното игрище.